Той кимна и стана.
— Звучи добре.
— Диелин, господин Нори — каза Елейн. — Оцеляването на майка ми ще доведе до известни… деликатни проблеми за държавата. Ще трябва да оповестим абдикацията ѝ официално и бързо. Господин Нори, оставям официалния документ на вас. Диелин, моля те, уведоми най-близките ми съюзници за тази новина, така че да не бъдат изненадани.
Диелин кимна и погледна Мургейз. Не беше от тези, които бившата кралица бе затруднила под влиянието на Рахвин, но несъмнено беше чула историите. След това се оттегли с Галад и господин Нори. Мургейз погледна към Биргит, единственото друго лице в стаята.
— Доверявам ѝ се като на сестра, майко — каза Елейн. — Непоносима по-голяма сестра понякога, но все пак сестра.
Мургейз се усмихна. Стана, взе ръцете ѝ и я притегли към себе си в прегръдка.
— О, дъще — промълви със сълзи на очите. — Виж какво си направила! Истинска кралица си станала!
— Ти ме обучи добре, майко — каза Елейн и се отдръпна. — А ти си баба! Или скоро ще си!
Мургейз се намръщи и я огледа.
— Да, помислих си го, като те видях. Кой…?
— Ранд — отвърна Елейн и се изчерви. — Въпреки че не е широко известно и бих искала да остане така.
— Ранд ал-Тор… — лицето на Мургейз помръкна. — Онзи…
— Майко — Елейн вдигна ръка и стисна нейната. — Той е добър човек и аз го обичам. Това, което си чула, е преувеличение или злостна мълва.
— Но той е… Елейн, мъж, който може да прелива… Прероденият Дракон!
— И все пак е човек — промълви Елейн, усетила възела на чувствата му дълбоко в ума си, толкова топли. — Просто човек, въпреки всичко, което се иска от него.
Мургейз присви устни на тънка резка.
— Ще се въздържа от преценка. Въпреки че донякъде все още имам чувството, че трябваше да хвърля онова момче в дворцовите тъмници в мига, в който го открихме да се промъква в градините. Не ми хареса как те гледаше още тогава, имай предвид.
Елейн се усмихна и я подкани с жест да седнат отново. Мургейз седна и този път Елейн седна до нея и стисна ръцете ѝ. Долови веселие от Биргит, която се бе облегнала небрежно на стената, и изсумтя:
— Какво има?
— Нищо — отвърна Биргит. — Хубаво е, че ви виждам да се държите като майка и дете, или най-малкото като жена и жена, вместо да се вторачите една в друга като… и аз не знам какво.
— Елейн е кралица — каза сковано Мургейз. — Животът ѝ принадлежи на народа ѝ, а моето пристигане заплашваше да осуети Наследството ѝ.
— Все още би могло да размъти нещата, майко — каза Елейн. — Твоята поява би могла да отвори стари рани.
— Ще трябва да се извиня — отвърна Мургейз. — Може би да предложа обезщетения — замълча. — Имах намерение да остана настрана, дъще. Щеше да е най-добре онези, които ме мразеха, все още да мислят, че съм мъртва. Но…
— Не — прекъсна я бързо Елейн и стисна ръцете ѝ. — Така е най-добре. Просто ще трябва да подходим с вещина и внимание.
Мургейз се усмихна.
— Караш ме да се гордея с теб. Ще бъдеш чудесна кралица.
Елейн трябваше да положи усилие, за да не блеснат очите ѝ от радост. Майка ѝ никога не раздаваше похвали току-така.
— Но кажи ми, преди да продължим — каза Мургейз и гласът ѝ стана по-колеблив. — Чух сведения, че Гебрил е бил…
— Рахвин — Елейн кимна. — Истина е, майко.
— Мразя го за това, което направи. Мога да си представя как ме е използвал, как е забивал шипове в сърцата и във верността на най-верните ми приятели. И все пак има една част от мен, която копнее да го види, безразсъдно.
— Използвал е Принуда над теб — каза Елейн. — Няма друго обяснение. Ще трябва да видим дали някоя от Бялата кула може да я Изцери.
Мургейз поклати глава.
— Каквото и да е било, вече е смътно и преодолимо. Намерих друг, комуто да отдам обичта си.
Елейн се намръщи.
— Ще го обясня в друг момент. Не съм сигурна дали аз го разбирам все още. Първо трябва да решим какво да направим по завръщането ми.
— Това е лесно — каза Елейн. — Празнуваме!
— Да, но…
— Никакво „но“, майко. Ти се върна при нас! Градът, цялата държава, всички ще празнуваме — замълча. — А след това ще намерим някоя важна длъжност за теб.
— Нещо, което да ме отдели от столицата, за да не хвърлям неприятни сенки.
— Но длъжност, която все пак е важна, за да не мислят, че си изхвърлена на бунището — Елейн се замисли за миг. — Сигурно бихме могли да ти поверим западната четвърт на кралството. Никак не ме радват докладите за ставащото там.
— Две реки ли? — попита Мургейз. — И лорд Айбара?