С разочарование забеляза, че работещите мъже са се разделили на две групи. Кулата започваше да се цепи и дели, верните на Логаин бяха избягвани и отлъчвани. Отдясно Канлер, Имарин и Налаам работеха съсредоточено и с отдаденост, с тях беше и Джонет Доутри — най-умелият войник сред момчетата от Две реки. Отляво група приятели на Таим се смееха на нещо. Зад тях Котерен се беше подпрял на едно листато дърво и надзираваше работата.
Дадоха си почивка и викнаха на едно селско момче да им донесе вода. Андрол закрачи към тях. Арлен Налаам го видя първи и му махна с широка усмивка. Доманецът си беше пуснал тънки мустаци. Минал беше трийсетата си година, макар все още да се държеше като много по-млад. На Андрол още му лепнеше, откогато Налаам му беше сипал дървесна мъзга в ботушите.
— Андрол! — викна му Налаам. — Ела кажи на тия простаци тук какво е реташенска шемет!
— Реташенска шемет ли? Пиене. Смес от медовина и овче мляко. Гадна работа.
Налаам погледна гордо останалите. Нямаше игли на палтото. Беше само войник, макар вече да трябваше да се е придвижил нагоре.
— Пак ли се перчиш с пътуванията си, Налаам? — попита Андрол и развърза кожения предпазител.
— Ние доманците шетаме насам-натам — отвърна Налаам. — Знаеш, като работата на баща ми, шпионаж за Короната…
— Миналата неделя каза, че баща ти бил търговец — подхвърли якият Канлер. Бе най-старият от групата, с прошарена коса и загрубяло от многото години под слънцето лице.
— Да, търговец е — рече Налаам. — Само че това е фасада за шпионин!
— Не са ли жените търговци в Арад Доман? — попита Джонет и се потърка по брадичката. Беше едър, кротък и кръглолик. Цялото му семейство — братя и сестри, родителите му и дядо му Буел — се бяха преместили в селото, вместо да го оставят да дойде сам.
— Е, те са най-добрите — отвърна Налаам. — И майка ми не е изключение. И мъжете знаем едно-друго обаче. Пък и докато майка ми се внедряваше в Туатан, баща ми трябваше да поеме търговията ѝ.
— Е, това вече е направо нелепо — каза намръщено Канлер. — За какво ще иска да се внедрява някой в оная сган на Калайджиите?
— Да научи тайните им рецепти — рече Налаам. — Казват, че един Калайджия може да сготви толкова вкусна яхния, че да те накара да оставиш къща и дом и да тръгнеш с тях. Истина е. Сам съм опитвал и трябваше да ме държат вързан в сайванта три дни, докато мине ефектът.
Канлер изсумтя. Само че след малко добави:
— Добре де… тя намери ли рецептата, или не?
Налаам подхвана друга история и Канлер и Джонет го заслушаха напрегнато. Имарин стоеше настрана и ги гледаше развеселено — беше другият войник в групата без игли на яката. Беше на години, с оредяла коса и бръчки около очите. Късата му бяла брада бе подстригана на остър връх.
Този достолепен мъж бе загадка донякъде. Беше пристигнал един ден с Логаин и не бе казал нищо за миналото си. Държеше се сдържано и говореше възпитано. Беше благородник, със сигурност. Но за разлика от повечето благородници в Черната кула, не правеше никакви опити да наложи авторитет. На много благородници им трябваха няколко недели, докато се научат, че щом си дошъл в Кулата, външният ти ранг е без значение. Това ги правеше сприхави и свадливи, но Имарин се бе приспособил към живота в Кулата мигновено.
Трябваше да си благородник с истинско достойнство, за да изпълняваш заповедите на прост човек на половината ти години без недоволство. Имарин отпи от водата, донесена от момчето, благодари му и се приближи до Андрол. Кимна към Налаам, който още говореше на другите, и каза:
— Има сърце на веселчун това момче.
— Сигурно може да го използва да спечели някоя монета — изсумтя Андрол. — Още ми дължи едни нови чорапи.
— А ти, приятелю, имаш душата на писар! — засмя се Имарин. — Никога нищо не забравяш, а?
Андрол сви рамене.
— Откъде знаеше какво е реташенска шемет? Смятам се за доста образован в тези неща, а изобщо не бях чувал за това пиене.
— Опитах го веднъж — рече Андрол. — Пих го на бас.
— Да, но къде?
— В Реташ, разбира се.
— Но това е на левги от брега, на онези острови, които дори Морският народ не посещава често!
Андрол отново сви рамене. Гледаше лакеите на Таим. Момче от селото им бе донесло кошница храна лично от него, макар М’хаил да твърдеше, че нямал и нямало да има фаворити. Ако Андрол попиташе момчето, сигурно щеше да разбере, че му е било наредено да донесе храна и на другите. И че се е объркало или е забравило, или е направило друга някоя невинна грешка. Таим щеше да нареди някой да изяде камшика и нищо нямаше да се промени.