— Така. Ние срещу тях.
— Не исках да се убиете или да ви затворят, момчета, но това не значи, че не виждам проблем — пак хвърли поглед през рамо към другите. — Да, има проблем тука, мъти се като буря.
— Мъжете, които взимат „частните уроци“ на Таим, се учат прекалено бързо — каза Налаам. — На Ненсен едва му стигаше силата да го приемат за Посветен доскоро. Вече е пълен Аша’ман. Нещо много странно става. И онези Айез Седай. Защо все пак Таим се съгласи да им позволи да ни обвързват? Знаете, че защити всичките си фаворити, като забрани на Айез Седай да избират мъже с иглата на Дракона. Да ме изгори дано, не знам какво ще правя, ако някоя ме избере. Няма да се оставя някоя Айез Седай да ми дърпа конците.
Много мъже негодуваха за това.
— Хората на Таим пускат слухове сред новодошлите — рече тихо Джонет. — Говорят за лорд Дракона и как тласкал добри мъже към предателство. Казват, че ни е изоставил и че е полудял. М’хаил не иска тия слухове да сочат към него, но да ме изгори дано, ако не е той източникът им.
— Може би е прав — каза Канлер. Другите го изгледаха рязко, но мършавият мъж се навъси. — Не казвам, че ще скоча в лагера на Таим. Но лорд Дракона? Какво е направил той за нас? Като че ли е забравил за това място. Може би наистина е луд.
— Не е — каза Имарин и поклати глава. — Срещнах го точно преди да дойда тук.
Всички го погледнаха изненадано.
— Впечатли ме — продължи Имарин. — Млад, но с такава могъща воля. Вярвам му. Светлина! Говорих с него само няколко пъти, само по няколко думи, но му вярвам.
Останалите кимнаха замислено.
— Да ме изгори дано, на мен това като че ли ми стига — каза Канлер. — Но да можеше да чуе! Чух как Логаин ругаеше, че лорд Дракона не иска да го чуе, когато го предупреждава за Таим.
— А ако му дадем доказателство? — попита Джонет. — Ако успеем да докажем, че Таим крои нещо недобро?
— Наистина има нещо странно около Ненсен — повтори Налаам. — И оня Каш. Откъде изобщо дойде и как стана толкова силен така бързо? Ами ако намерим информация за него, когато се върне Логаин? Или да можехме да я занесем направо на лорд Дракона…
Пак се обърнаха към Андрол. Защо гледаха него, най-слабия от тях? Можеше да създава само портали. Точно оттам бе дошъл прякорът на Котерен за Андрол. Ратайче. Единственото, в което го биваше, бе да доставя писма и да пренася хора на разни места.
Но другите гледаха него. По една или друга причина, гледаха него.
— Добре — каза Андрол. — Да видим какво можем да намерим. Въведете Евин, Хардлин и Норли в това, но не казвайте на никой друг, дори на момчетата от Две реки. Не дразнете Таим или хората му… но ако наистина намерите нещо, елате и ми кажете. И ще видя дали мога да намеря начин да се свържа с Логаин, или поне да разбера къде е.
Всички кимнаха навъсено. „Светлината да ни е на помощ, ако грешим — помисли Андрол. — И Светлината да ни е на помощ, ако сме прави.“
Глава 47
Учебна зала
Файле изгаряше от нетърпение. Едва се сдържа да не трепне, когато порталът разцепи въздуха. От другата страна се простираше пожълтяла морава. Гаул и Девите мигновено се шмугнаха през портала, за да огледат околността.
— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш? — обърна се Перин към Галад, който стоеше наблизо и наблюдаваше процесията, стиснал ръце зад гърба си.
— Да — отвърна Галад. — Вечерята ми с Елейн бе достатъчна, за да се осведомим.
— Твоя работа — Перин се извърна към Файле и посочи към портала.
Тя смуши Дневна светлина и пое напред. Най-сетне беше време да се изправи пред кралицата на Андор и трябваше да се постарае да запази спокойствие. Перин премина през портала с нея. Кемлин беше близо от другата страна: величествен град, увенчан с островърхи кули и червено-бели знамена. Дворецът се издигаше в центъра. Долен Кемлин се беше проснал извън крепостните стени, сам по себе си бързо разрастващ се град.
Процесията ги последва през портала. Беше обмислена грижливо, тъй че да изглежда внушително, но не и враждебно. Алиандре със сто нейни гвардейци. Сто стрелци от Две реки с неизпънати лъкове — носеха ги на рамо като прътове. Сто представители на Вълчата гвардия, сред които голяма група дребни благородници от Кайриен с цветни ивици на униформите — ушити от плат, закупен от Бели мост. И, разбира се, Гаул и Девите.
Грейди премина последен. Носеше безукорно изгладено черно палто, иглата му на Посветен блестеше на високата яка. Мигновено погледна на запад, към Черната кула. Беше се опитал да отвори портал дотам по-рано, след като Перин му разреши. Не се получи и Перин се безпокоеше от това. Смяташе да го проучи скоро, може би още тази вечер или най-късно утре.