Гаул и Девите се подредиха около Перин и Файле и процесията пое бавно по пътя, а Арганда с малък отряд от Вълчата гвардия препусна напред да оповести за пристигането им.
Разрастващият се Кемлин изглеждаше по-зле от Бели мост. Няколко армии бяха вдигнали стан недалече от Долния град, поддържани навярно от лордовете, подкрепили възкачването на Елейн на трона.
Нещо много необичайно имаше тук обаче. Облаците около Кемлин се бяха разкъсали. Навсякъде другаде облачната пелена бе толкова повсеместна, че Файле се стъписа, като го видя. Облаците очертаваха злокобно правилен кръг над столицата.
Арганда скоро се върна и докладва:
— Ще ни приемат, милорд, милейди.
Файле и Перин яздеха мълчаливо. Бяха обсъдили предстоящата среща десетина пъти и нямаше какво повече да си кажат. Перин благоразумно ѝ бе отстъпил преднина в дипломатическите преговори. Светът не можеше да си позволи война между Андор и Две реки. Не и сега.
Щом минаха през градските порти, Перин и айилците станаха още по-бдителни. Файле понасяше тази свръхзагриженост мълчаливо. Колко още щеше да тежи над живота ѝ пленничеството от Шайдо? Перин понякога като че ли не искаше да я пусне да отиде до нужника без четири дузини стража.
Улиците зад крепостните стени гъмжаха от хора, сградите и пазарите бяха претъпкани. Викачи деряха гърла за опасните времена, които идат, някои навярно наети от търговци, за да подканят хората да трупат запаси. Хората на Перин бяха купували храна тук, но беше скъпа. Скоро на Елейн щеше да ѝ се наложи да я дотира, ако не го правеше вече. Колко добри бяха запасите на кралството?
Прекосиха Новия град, навлязоха във Вътрешния и се заизкачваха по хълма към самия дворец. Гвардията на кралицата стоеше мирно пред дворцовите порти в безукорно белите стени.
Минаха през портите и слязоха от конете. Перин и Файле продължиха към двореца със свита от сто души — всички айилци и малка почетна гвардия от всяка част. Дворцовите коридори бяха широки, но с толкова много хора Файле все пак се чувстваше натясно. Не ги поведоха направо към тронната зала, откъдето бе минала преди. Защо не използваха прекия път?
Дворецът сякаш не се беше променил много от времето, когато Ранд властваше тук. Сега нямаше никакви айилци освен доведените от Перин. Същата тясна червена пътека се изпъваше в средата на коридора, същите урни по ъглите, същите огледала по стените, за да създадат илюзия за повече пространство.
Такова здание можеше да остане непроменено за столетия, все едно чии крака тъпчат пътеките и чий задник топли трона. За година време този дворец бе познавал Мургейз, един от Отстъпниците, Преродения Дракон и най-накрая Елейн.
Всъщност Файле почти очакваше — щом завиха на ъгъла към тронната зала — да види Ранд отпуснат на своя Драконов трон, с онова странно полукопие в свивката на ръката и с безумния блясък в очите. Само че Драконовият трон беше махнат, а Лъвският трон отново бе приютил кралицата си. Ранд беше пазил този трон като цвете, което да поднесе на бъдеща любима.
Кралицата се оказа по-младо копие на майка си. Вярно, чертите на Елейн бяха по-деликатни от тези на Мургейз. Но имаше същата червено-златиста коса и същата изумителна красота. Беше висока, а коремът и гърдите издаваха бременността ѝ.
Тронната зала бе подобаващо украсена, с позлатена дървена ламперия и тесни колони по ъглите, декоративни навярно. Елейн поддържаше залата по-добре осветена от Ранд, многобройните светилници на стойки грееха ярко. Самата Мургейз стоеше в подножието на трона от дясната страна, а осем членове на Кралската гвардия стояха отляво. По-дребни благородници наблюдаваха с изострено внимание от двете страни на залата.
Елейн леко се наведе напред, щом Перин, Файле и останалите влязоха. Файле приклекна в реверанс, разбира се, а Перин се поклони. Не нисък поклон, но все пак поклон. По уговорка реверансът на Алиандре бе по-дълбок от този на Файле. Това щеше мигновено да накара Елейн да се замисли.
Официалната цел на тази визита бе Короната да изрази своето уважение и благодарност на Перин и Файле затова, че са върнали Мургейз. Това бе само външна преструвка, разбира се. Истинската причина за срещата бе да обсъдят бъдещето на Две реки. Но тази цел бе толкова деликатна, че нито една от двете страни не можеше да я изрече открито, не и в началото поне. Самото ѝ упоменаване щеше да разкрие твърде много на другата страна.
— Нека се знае — заговори със звънлив глас Елейн, — че Тронът ви приветства с добре дошли, лейди Зарийн ни Башийр т’Айбара. Кралица Алиандре Марита Кигарин. Перин Айбара — никаква титла за него. — И нека лично бъде прогласена благодарността ни към вас затова, че върнахте нашата майка. Усърдието ви в това дело ви печели най-дълбокото признание на Короната.