— Благодаря, ваше величество — отвърна с обичайната си грубост Перин. Файле му бе говорила надълго и широко да не се опитва да претупва официалността на церемонията.
— Ще обявим ден на празненство за безопасното завръщане на майка ми — продължи Елейн. — И за възстановяването на… подобаващия ѝ статут.
Е, тази пауза намекваше за недоволството на Елейн от това, че са се отнасяли с майка ѝ като със слугиня. Трябваше да е разбрала, че Перин и Файле го бяха направили непреднамерено, но една кралица все пак можеше да изрази възмущение от подобен развой на събитията. Беше предимство, което може би смяташе да използва.
Файле навярно прекаляваше с търсенето на намеци в думите ѝ, но не можеше да го избегне. В много отношения да си благородна дама приличаше на това да си търговец, а тя бе добре обучена и за двете роли.
— Най-сетне — заяви Елейн, — стигаме до целта на тази среща. Лейди Башийр, господин Айбара. Има ли някакво благодеяние, за което бихте помолили в отплата за дара, който поднесохте на Андор?
Перин отпусна ръка на чука си и погледна питащо Файле. Елейн очевидно очакваше да помолят да го провъзгласи официално за лорд. Или може би да помолят за прошка, че си е присвоил титлата, с официално помилване. Резултатът от този разговор можеше да е едното или другото.
Файле се изкушаваше да поиска първото. Щеше да е лесен отговор. Но може би твърде лесен. Трябваше да разбере някои неща, преди да може да продължи.
— Ваше величество — каза тя предпазливо, — бихме ли могли да обсъдим това благодеяние в по-интимна обстановка?
Елейн помисли малко. Най-малко трийсет секунди, което бе цяла вечност.
— Много добре. Дневната ми е приготвена.
Кимна и един слуга отвори малка врата на лявата стена на тронната зала. Перин тръгна към нея, а след това вдигна ръка към Гаул, Сюлин и Арганда.
— Изчакайте тук — поколеба се и погледна Грейди. — Ти също.
Не им хареса, но се подчиниха. Бяха предупредени, че може да се случи.
Файле се постара да овладее притеснението си — не ѝ харесваше да оставят ашамана, най-доброто им средство за защита. Особено след като Елейн несъмнено имаше в дневната си скрити шпиони и стражи, готови да скочат в случай, че нещата станат опасни. Щеше да е добре да разполагат с равностойна защита, но да вкарат преливащ мъж на разговор с кралицата… уви, не биваше. Все пак бяха във владението на Елейн.
Пое си дълбоко дъх и влезе в малката дневна с Перин и Алиандре. Бяха подредили столове. Елейн беше предвидила тази възможност. Изчакаха я, преди да седнат. Файле не можа да види скришни места за стражи.
Елейн влезе, махна с ръка и пръстенът с Великата змия блесна на светлината на лампите. Файле почти бе забравила, че е Айез Седай. Може би никакви гвардейци не дебнеха наоколо да се притекат на помощ — жена, способна да прелива, беше опасна колкото дузина войници.
На кой от многото слухове за бащата на детето на Елейн можеше да се вярва? Със сигурност не и за онзи глупак от гвардията ѝ — това най-вероятно бе пуснато за заблуда. Възможно ли беше да е самият Ранд?
Мургейз влезе след Елейн. Носеше скромна рокля в тъмночервен цвят. Седна до дъщеря си. Мълчеше и наблюдаваше внимателно.
— Така — каза Елейн. — Сега ми обяснете защо просто не ви екзекутирам двамата като изменници?
Файле примига изненадано. Перин обаче изсумтя.
— Не мисля, че Ранд ще оцени високо такъв ход.
— Не съм му задължена — заяви Елейн. — Очаквате да повярвам, че той стои зад опита ви да съблазните гражданите ми и да се самопровъзгласите за крал?
— Погрешно сте изтълкували някои факти, ваше величество — отвърна Файле предпазливо. — Перин никога не се е провъзгласявал за крал.
— О, а вдигна ли знамето на Манедерен, както съобщиха информаторите ми? — попита Елейн.
— Направих го — каза Перин. — Но го свалих по свой избор.
— Е, все пак е нещо — отвърна Елейн. — Може и да не сте се нарекли крал, но вдигането на онова знаме по същество е същото. О, моля ви, седнете всички — махна с ръка и един поднос се вдигна от масичката в другия край на стаята и полетя към нея, с бокали и кана с вино, а също тъй чайник и чаши.
„Поднася го с Единствената сила — помисли Файле. — Намек за силата ѝ. Доста груб при това.“
— Все пак ще направя най-доброто за кралството си, независимо от цената — заяви Елейн.