— Съмнявам се — заговори колебливо Алиандре, — че хвърлянето на Две реки в смут би било най-доброто за кралството ви. Екзекутирането на техния водач несъмнено би вдигнало района на бунт.
— Доколкото ме засяга — отвърна Елейн, докато пълнеше чашките с чай, — те вече са в бунт.
— Дойдохме при вас мирно — каза Файле. — Това едва ли е поведение на бунтовници.
Според обичая Елейн първа отпи от чая, за да докаже, че не е отровен.
— Емисарите ми бяха отхвърлени от Две реки и хората ви ми връчиха послание — цитирам — „Земите на лорд Перин Златоокия отказват андорските ви данъци. Тай’шар Манедерен!“
Алиандре пребледня. Перин тихо простена — звук, който излезе като леко ръмжене. Файле взе чашката си и отпи от чая — мента с дива къпина. Беше добър. Хората на Две реки имаха дързост, несъмнено.
— Времената са неспокойни, ваше величество — заговори тя. — Несъмнено разбирате, че хората може да са притеснени. Две реки не са били често приоритет за трона ви.
— Меко казано — изсумтя Перин. — Повечето от нас отраснахме, без да знаем, че сме част от Андор. Пренебрегвахте ни.
— Беше защото районът не се е вдигал на бунт — Елейн отпи от чая си.
— Бунтът не е единствената причина хората да се нуждаят от вниманието на кралицата, претендираща да са ѝ поданици — каза Перин. — Не знам дали сте чули, но миналата година сами се опълчихме на тролоци, без ей толкова помощ от Короната. Щяхте да помогнете, ако знаехте, но фактът, че нямаше никакви войски наблизо — никой, способен да разбере в каква опасност сме — говори нещо.
Елейн замълча.
— Две реки преоткри историята си — заговори предпазливо Файле. — Не можеше да спи вечно, не и при надвисналия Тармон Гай-дон. Не и след като е приютила Преродения Дракон в детството му. Отчасти се чудя дали Манедерен е трябвало да падне, дали Две реки трябваше да се въздигне, за да има къде да отрасне Ранд ал-Тор. Сред селяни с кръвта — и упорството — на крале.
— Толкова по-важно е да успокоя нещата веднага — каза Елейн. — Предложих ви благодеяние, за да можете да помолите за прошка. Бих ви оправдала и със сигурност ще пратя войски, за да бъдат защитени хората ви. Приемете това и всички ще можем да се върнем към живота, какъвто трябва да бъде.
— Няма да стане — каза тихо Перин. — Две реки вече ще има свои владетели. Борих се срещу това известно време. И вие бихте могли, но нищо няма да промени.
— Може би — отвърна Елейн. — Но да призная теб би означавало да се съглася, че всеки в държавата ми може просто да си присвои титла и след това да я пази упорито, като събере войска. Създава ужасен прецедент, Перин. Едва ли разбираш затруднението, в което ме поставяш.
— Разбирам го — отвърна Перин с упорития тон, към който прибягваше, когато е решил да не помръдне. — Но няма да отстъпя.
— Значи напразно си ме уверявал, че ще приемеш властта ми — сряза го Елейн.
„Лошо“, помисли Файле и отвори уста да се намеси. Един сблъсък тук нямаше да им послужи добре.
Но преди да проговори, се намеси друг глас.
— Дъще — заговори тихо Мургейз и отпи от чая си. — Ако се каниш да танцуваш с тавирен, гледай да научиш добре правилните стъпки. Пътувала съм с този човек. Видяла съм как светът се огъва около него. Видяла съм как заклети врагове стават негови съюзници. Да се бориш с Перин е все едно да се опитваш да преместиш планина с лъжица.
Елейн се поколеба и погледна майка си.
— Прости ми, ако превишавам правата си — продължи Мургейз. — Но, Елейн, обещах на тези двамата, че ще говоря в тяхна полза. Казах ти го. Андор е силен, но се боя, че ще се прекърши срещу този мъж. Той не иска трона ти, гарантирам ти го, а Две реки се нуждае от надзор. Наистина ли ще е толкова ужасно да им позволиш да имат човека, когото са си избрали?
Възцари се тишина. Елейн изгледа Перин преценяващо. Файле затаи дъх.
— Добре — отрони Елейн. — Разбирам, че сте дошли с искания. Хайде да ги чуем и да видим дали може да се направи нещо.
— Никакви искания — отвърна Файле. — Предложение.
Елейн повдигна вежда.
— Майка ви е права — каза Файле. — Перин не иска трона ви.
— Какво искате вие двамата може да се окаже без значение, след като в умовете на хората ви е възникнала идея.
Файле поклати глава.
— Те го обичат, ваше величество. Уважават го. Ще направят каквото той каже. Можем и ще потушим идеите за възкресението на Манедерен.
— И защо бихте го направили? — попита Елейн. — Знам колко бързо се разраства Две реки с онези бежанци, които идват през планините. Държави могат да се издигат и падат с наближаването на Последната битка. Нямате никаква причина да се откажете от шанса да създадете свое кралство.