— Няма да обещая това — каза Перин. — Децата ми ще имат своя личен избор.
— Присъщо е за благородниците понякога — каза Елейн. — Би било малко необичайно, но не и нечувано деца като нашите да бъдат сгодени още от рождение.
— Няма да бъде така в Две реки — заяви Перин упорито. — Никога.
Файле сви рамене.
— Бихме могли да ги окуражим, ваше величество.
Елейн се поколеба, после кимна.
— Чудесно. Но другите Домове няма да харесат тази работа с „Върховния лорд“. Ще трябва да видим как да се заобиколи…
— Дайте Две реки на Преродения Дракон — намеси се Мургейз.
Очите на Елейн светнаха.
— Да. Това ще свърши работа. Ако дам района на него за седалище в Андор…
Файле отвори уста, но Елейн я спря с махване на ръката.
— Няма как да се преодолее. Все пак ще трябва някак да убедя другите лордове и благородни дами, че давам с право толкова голяма автономия на Две реки. Ако земите бъдат подарени на Преродения Дракон, като му се даде титла в Андор и Две реки стане негово седалище, тогава ще е съвсем логично Домът ви да получи различен статут.
— Благородните Домове на Андор ще приемат това, тъй като Две реки е отечеството на Ранд, а Андор наистина му дължи много. Ще го накараме да назначи рода на Перин за свои стюарди. Вместо да капитулирам пред бунтовници в собствените ми граници, ще се приеме, че позволявам на Преродения Дракон, мъжа, когото обичам, да издигне свой добър приятел. Би могло също така да ни даде добра позиция срещу пакта Иллиан–Тийр, за който споменахте, които неизбежно ще твърдят, че връзките с Ранд им дават право на завоевание — замисли се и потупа с пръст по чашката си.
— Изглежда ми разумно — каза Перин. — Стюард на Две реки. Звучи ми добре.
— Е, добре — каза Файле. — Предполагам, че се договорихме.
— Данъците — заговори Елейн, все едно не я беше чула. — Доверяваме администрирането им на Перин и неговия род с разбирането, че ако Дракона се върне, може да ги поиска. Да. Това ни дава законово оправдание за освобождаването ви. Разбира се, Перин ще има пълномощия да прибягва до тези фондове, за да подобрява Две реки. Пътища, хранителни складове, отбрана.
Елейн погледна Файле, след това се усмихна, отпи от чая и каза:
— Започвам да мисля, че беше добра идея да не ви екзекутирам.
— Това е голямо облекчение — каза също с усмивка Алиандре. Като най-слаба от преговарящите, тя щеше да спечели много от този съюз.
— Ваше величество… — почна Файле.
— Наричай ме Елейн — каза тя, докато ѝ пълнеше бокал с вино.
— Добре, Елейн — отвърна Файле, остави чая си и взе виното. — Налага се да попитам. Знаеш ли какво става с Преродения Дракон?
— Упорит глупак — изсумтя Елейн и поклати глава. — Егвийн е побесняла от този проклет човек.
— Егвийн ли? — попита Перин.
— Тя е Амирлин, най-сетне — отвърна Елейн, сякаш това е било неизбежно. Перин кимна, макар че Файле бе изумена. Как се беше случило това и защо Перин не беше изненадан?
— Какво толкова е направил? — попита Перин.
— Казва, че ще счупи останалите печати на затвора на Тъмния — отвърна намръщено Елейн. — Ще трябва да го спрем, разбира се. Глупав план. Би могъл да помогнеш с това. Егвийн събира сила да го вразуми.
— Мисля, че бих могъл да помогна.
— Знаеш ли къде е той в момента? — попита Файле. Перин имаше добра представа от виденията си, но искаше да разбере дали Елейн знае.
— Не знам — отвърна ѝ тя. — Но знам къде ще бъде…
Фортюона Атем Деви Пейендраг, владетел на Славната Сеанчанска империя, влезе с величествена стъпка в своята Учебна зала. Носеше великолепна рокля от златист плат, скроена според най-висшата имперска мода. Полата бе разцепена отпред до малко над коленете и бе толкова дълга, че трябваха пет да’ковале да носят страните и шлейфа.
Носеше пищно украсена перука от златна и пурпурна коприна с красиви копринени криле, оформени като на бухал в полет, а по ръцете ѝ блестяха тринадесет гривни, всяка с различно съчетание на скъпоценни камъни. На врата си носеше кристал на дълга верижка. Беше чула бухал над прозореца си предната нощ и птицата не бе отлетяла, когато погледна навън. Поличба, говореща, че трябва да се прояви голямо внимание и че следващите дни ще се вземат важни решения. Подходящият отговор бе да се носят накити с могъщ символизъм.
Щом влезе в залата, всички вътре се проснаха ничком. Само Гвардията на Смъртната стража — мъже в кървавочервена и тъмнозелена броня — бяха изключение. Поклониха се, но задържаха погледите си вдигнати, да бдят за опасност.