Голямата зала беше без прозорци. В единия край стояха струпани на гъсти редици гърнета, място, където дамане да упражняват разрушителните си сплитове. Подът бе покрит с дебели килими, по които бяха нападали упорити дамане и се гърчеха от болка. Нямаше да е добре да пострадат физически. Дамане бяха едни от най-важните инструменти, с които империята разполагаше, по-ценни от коне или ракен. Не унищожаваш животно, защото се учи бавно. Наказваш го, докато се научи.
Фортюона прекоси залата до Имперския трон. Често идваше тук, за да погледа подложените на изтощителен труд или наказание дамане. Гледката я успокояваше. Тронът бе поставен на малък подиум. Изкачи стъпалата и шлейфът прошумоля в ръцете на носещите го да’ковале. Обърна се с лице към залата и остави на слугите да оправят роклята ѝ. Те я хванаха под мишниците, вдигнаха я на трона и пригладиха дългите златни поли надолу пред подиума.
Тези поли бяха обшити с писания на Имперска сила. „Императрицата Е Сеанчан.“ „Императрицата ЩЕ живее вечно.“ „Императрицата ИСКА покорство.“
Селусия зае мястото си на долните стъпала на подиума. След като и това стана, придворните се надигнаха. Дамане, разбира се, останаха на колене. Бяха десет на брой, с наведени глави, техните сул-дам държаха каишките им и — в няколко случая — ги потупваха обичливо по главите.
Крал Беслан влезе. Беше обръснал главата си, като бе оставил само една тъмна ивица на темето, и седем от ноктите му бяха лакирани. Един нокът повече от всеки друг от тази страна на океана, с изключение на самата Фортюона. Все още носеше алтарско облекло — униформа в зелено и бяло — вместо сеанчански халат. Не беше настояла на това.
Доколкото знаеше, след издигането му Беслан не бе кроил планове за убийството ѝ. Забележително. Всеки сеанчанец щеше мигновено да започне да плете заговор. Някои щяха да са опитали убийство, други щяха да решат само да кроят планове, но външно да останат верни. Но всички щяха да мислят да я убият.
Много хора от тази страна на океана мислеха различно. Нямаше изобщо да го е повярвала, ако не бяха дните ѝ с Матрим. Това очевидно бе една от причините от Фортюона да се иска да върви с него. Просто съжаляваше, че не бе изтълкувала поличбите по-рано.
Беслан бе придружен от капитан-генерал Лунал Галган и няколко членове на Низшата кръв. Галган беше широкоплещест мъж с гребен бяла коса на темето. Другите членове на Кръвта се отнасяха с почит към него. Знаеха, че се радва на благоволението ѝ. Ако нещата тръгнеха добре тук и с възстановяването на Сеанчан, имаше добър шанс да го издигне до Имперската фамилия. Редиците на фамилията трябваше да се попълнят в края на краищата, след като Фортюона се върнеше, за да възстанови реда. Несъмнено много от тях бяха убити или екзекутирани. Галган беше ценен съюзник. Не само беше действал открито срещу Сурот, но бе предложил нападението на Бялата кула, което бе преминало добре. Изключително добре.
Мелитен, дер’сул-дам на Фортюона, пристъпи напред и отново се поклони. Набитата побеляла жена водеше дамане с тъмна коса и кървясали очи. Тази явно плачеше често.
Мелитен има достойнството да изглежда смутена заради плача и се поклони още по-ниско. Фортюона предпочете да не забележи, че дамане се държи така противно. Тази беше добър улов, въпреки сприхавия ѝ нрав.
Фортюона направи няколко жеста към Селусия, за да ѝ укаже какво да говори. Жената я наблюдаваше с проницателен поглед. Половината ѝ глава бе покрита с кърпа, докато чакаше косата ѝ да порасте там, а другата половина — обръсната. Фортюона трябваше скоро да си избере нов Глас, след като Селусия вече бе нейната Истинореча.
— Покажи ни какво може да прави тази жена — каза Селусия, Огласяйки думите, подадени ѝ от Фортюона.
Мелитен потупа дамане по главата.
— Суфа ще покаже на Императрицата — дано да живее вечно — Силата на срязване на въздуха.
— Моля ви — проплака Суфа и погледна умолително Фортюона. — Моля ви, чуйте ме. Аз съм Амирлинският трон.
Мелитен изсъска и очите на Суфа се отвориха широко — явно бе усетила взрива от болка през ай-дам. Но дамане все пак продължи:
— Мога да ви предложа голяма плячка, могъща императрице! Ако ме върнете, ще ви дам десет жени на мое място. Двайсет! Най-могъщите, които има Бялата кула. Аз… — замълча, простена и се смъкна на пода.
Мелитен се потеше. Погледна Селусия и заговори бързо и изнервено:
— Моля, обяснете на Императрицата на всички нас — дано да живее вечно, — че очите ми са наведени ниско затова, че не съм обучила тази подобаващо. Суфа е удивително упорита, при все че плаче толкова лесно и предлага други на свое място.