Фортюона постоя неподвижно, докато Мелитен се изпоти хубаво. Най-сетне даде знаци на Селусия и тя заговори.
— Императрицата не е разочарована от теб — Огласи Селусия. — Тези марат-дамане, които се наричат Айез Седай, се оказаха упорити до една.
— Моля изразете благодарността ми към Превеликата — отвърна облекчено Мелитен. — Ако благоволи Тази, Чиито Очи Гледат Нагоре, мога да накарам Суфа да покаже. Но може да има още изблици.
— Може да продължиш — Огласи Селусия.
Мелитен коленичи до Суфа и заговори отначало рязко, след това утешително. Беше много опитна в работата с бивши марат-дамане. Разбира се, Фортюона също се смяташе за добра с дамане. Обичаше да прекършва марат-дамане също както брат ѝ Халвейт бе обичал да обучава диви гролм. Винаги бе съжалявала, че е убит. Беше единственият от братята ѝ, когото изобщо бе обичала.
Суфа най-сетне се вдигна на колене. Фортюона се наведе напред, обзета от любопитство. Суфа сведе глава и резка от светлина — ярка и чиста — проряза въздуха пред нея. Резката се завъртя настрани по централна ос и отвори дупка точно пред трона на Фортюона. Зад нея прошумяха дървета и Фортюона затаи дъх, като видя белоглав ястреб, зареян във въздуха далече от портала. Поличба с огромна сила. Невъзмутимата обикновено Селусия ахна, но дали заради портала, или заради поличбата, Фортюона така и не разбра.
Прикри изненадата си. Значи беше истина. Пътуването не беше мит или мълва. Беше реално. Това променяше всичко около войната.
Беслан пристъпи напред и ѝ се поклони колебливо. Тя махна на него и Галган да се приближат, за да могат да видят горската поляна през отвора. Беслан се вторачи и зяпна.
Галган стисна ръце зад гърба си. Беше любопитен тип. Беше се срещнал с убийци в града и ги бе разпитал за цената, ако им поръча убийството на Фортюона. След това бе наредил всеки от мъжете, посочили му цена, да бъде екзекутиран. Много ловка маневра — целеше да ѝ покаже, че трябва да го смята за заплаха и че не се бои да се среща с убийци. Но в същото време бе видим знак за вярност. Следвам те засега, казваше ходът му, но наблюдавам и съм амбициозен.
В много отношения внимателното му маневриране бе по-успокоително за нея от привидно непоклатимата вярност на Беслан. Първия можеше да предвиди. Втория… за него още не беше сигурна какво да мисли. Щеше ли Матрим да е също толкова верен? Какво ли щеше да е да има Принц на Гарваните, срещу когото да не ѝ се налага да заговорничи? Приличаше почти на фантазия, от онези приказки, които разправяха на прости дечица, за да ги накарат да мечтаят за невъзможен брак.
— Това е невероятно! — възкликна Беслан. — Превелика, с тази способност… — санът му го правеше един от малкото хора, които можеха да ѝ говорят пряко.
— Императрицата желае да знае — Огласи Селусия, четейки движенията на пръстите на Фортюона, — дали някоя от пленените марат-дамане е говорила за оръжието.
— Кажете на най-висшата Императрица — дано да живее вечно, — че не са — отвърна притеснено Мелитен. — И, ако ми е позволена тази дързост, вярвам, че не лъжат. Изглежда, взривът извън града бе изолирана злополука — резултат от някой неизвестен тер-ангреал, използван неразумно. Може би няма никакво оръжие.
Беше възможно. Фортюона вече бе започнала да се съмнява в истинността на тези слухове. Експлозията беше станала, преди да пристигне в Ебу Дар, и подробностите бяха объркващи. Може би всичко това е било уловка на Сурот или на враговете ѝ.
— Капитан-генерале — Огласи Селусия. — Превеликата желае да научи какво бихте направили вие със сила като тази способност за Пътуване.
— Зависи — отвърна Галган и се почеса по брадичката. — Какъв е обхватът на тази сила? Колко голям може да се прави проходът? Могат ли всички дамане да го правят? Има ли ограничения къде може да се отвори дупка? Ако благоволи Превеликата, ще говоря с дамане и ще получа тези отговори.
— Императрицата благоволява — Огласи Селусия.
— Това е обезпокоително — каза Беслан. — Биха могли да нападнат зад бойните ни линии. Биха могли да отворят портал като този в покоите на самата Императрица, дано да живее вечно. С това… всичко, което знаем за войната, ще се промени.
Мъжете от Гвардията на Смъртната стража се размърдаха — знак на голяма тревога. Само Фурик Карийд не помръдна. Изражението му дори стана по-твърдо. Фортюона знаеше, че скоро ще предложи ново разположение на спалните си покои, с редуване на различни места.
Тя помисли за миг, взряна в процепа във въздуха. Процеп в самата реалност. След това, противно на традицията, стана и се изправи на подиума. За щастие Беслан бе тук. Можеше да се обърне пряко към него, а другите да чуят заповедите ѝ.