— Според донесенията — заяви Фортюона — все още има стотици марат-дамане в мястото, наречено Бялата кула. Те са ключът към възвръщането на Сеанчан, ключът към владеенето на тази земя и ключът към подготовката за Последната битка. Прероденият Дракон ще служи на Кристалния трон. Осигурили сме си средство за удар. Нека бъде казано на капитан-генерала, че трябва да събере най-отличните си войници. Искам всяка дамане, която е под наша власт, да бъде върната в града. Ще ги обучим в този метод на Пътуване. А след това ще тръгнем със сила към Бялата кула. Преди ги убодохме с върха на игла. Сега ще им покажем пълната тежест на нашия меч. Всички марат-дамане трябва да бъдат окаишени.
Седна отново и остави залата да потъне в тишина. Беше рядкост императрицата да прави такива изявления лично. Но беше време за дързост.
— Не трябва да позволяваш да се разчуе за това — каза ѝ с твърд глас Селусия. Вече говореше в ролята си на Истинореча. Да, друга трябваше да се избере за глас на Фортюона. — Ще си пълна глупачка, ако позволиш на врага да разбере със сигурност, че имаш това Пътуване.
Фортюона вдиша дълбоко. Да, това беше вярно. Щеше да се погрижи всеки в тази зала да пази тайна. Но щом Бялата кула бъдеше завладяна, щяха да заговорят за прокламацията ѝ и щяха да разчитат поличбите за победата ѝ в небесата и света около тях.
„Ще трябва да ударим скоро“, каза ѝ със знаци Селусия.
„Да — отвърна ѝ с жест Фортюона. — Предишната ни атака ще ги е накарала да съберат оръжие.“
„Следващият ни ход ще трябва да е решителен — каза със знаци Селусия. — Но помисли. Прехвърляне на хиляди войници в Бялата кула през скрито подземно помещение. Удар със силата на хиляди чукове по хиляди наковални.“
Фортюона кимна.
Бялата кула беше обречена.
— Не знам какво повече има за казване, Перин — рече Том. Беше се отпуснал в стола си и димът от табак се къдреше от дългостволата му лула. Беше топла нощ и в камината нямаше огън. Само няколко свещи на масата, плюс хляб, сирене и делва ейл.
Перин пусна кълбо дим от лулата си. Само той, Том и Мат бяха в стаята. Гаул и Грейди чакаха отвън в гостилницата. Мат беше наругал Перин, че ги е довел — айилец и Аша’ман бяха доста подозрителни. Но Перин се чувстваше по-сигурно с тях двамата, отколкото с цял отряд войници.
Първо бе споделил историята си с Мат и Том, като им разказа за Малден, за Пророка, за Алиандре и Галад. После те го запознаха с преживяванията си. Перин беше смаян колко много неща се бяха случили и на тримата след раздялата им.
— Императрицата на Сеанчан, а? — подхвърли Перин, загледан в облачето дим, което плуваше из сумрачната стая.
— Щерката на Деветте луни — каза Мат. — Различно е.
— И си женен — Перин се ухили. — Матрим Каутон. Женен.
— Тая част не трябваше да я споделяш, знаеш ли — обърна се Мат към Том.
— О, трябваше, и още как, уверявам те.
— Като за веселчун, май пропускаш най-героичните части от това, което правя — каза Мат. — Добре поне, че спомена за шапката ми.
Перин се усмихна доволно. Не беше съзнавал колко му е липсвало да седи така с приятели и да си бъбрят цяла вечер. Отвън пред прозореца висеше резбована дървена табела и от нея капеше дъждовна вода. Изобразяваше лица със странни шапки и пресилени усмивки. „Пийналите веселяци“. Сигурно имаше история зад това име.
Тримата седяха в частна стая за вечеря, платена от Мат. Бяха им донесли три от най-големите столове в хана. Не пасваха на масата, но бяха удобни. Мат се отпусна назад и вдигна крака на масата. Взе си бучка от овчето сирене, отхапа парче и закрепи останалото на облегалката на стола си.
— Знаеш ли, Мат — рече Перин. — Жена ти сигурно ще очаква да се научиш да се държиш прилично на маса.
— А, учиха ме — отвърна Мат. — Така и не се научих.
— Бих се радвал да се запозная с нея.
— Доста е интересна — подметна Том.
— Интересна — отрони Мат. — М-да — изглеждаше тъжен. — Все едно, вече чу повечето, Перин. Оная проклета Кафява ни доведе тук. Не съм я виждал повече от две недели вече.
— Може ли да видя бележката? — попита Перин.
Мат потупа няколко джоба и най-сетне извади малко бяло късче хартия, сгънато плътно и запечатано с червен восък. Хвърли го на масата. Ъглите бяха огънати, хартията зацапана, но не беше отваряно. Матрим Каутон беше мъж на думата си, поне когато човек можеше да изтръгне клетва от него.
Перин вдигна бележката. Миришеше смътно на парфюм. Обърна я и я протегна към една от свещите.