Бяха жалки влечуги. Това, че след десетилетия война бойните линии си оставаха същите, каквито бяха след като предтечата ѝ бе тръгнал към Шайол Гул, бе непрекъснат източник на разочарование.
Двамата с Хехиал бяха придружени от две хиляди копия като почетна стража. Кралица Талана беше предупредена да ги очаква, тъй че портите на белия андорски дворец бяха отворени. Хехиал даде знак на петдесет подбрани копия да тръгнат с тях през изящните коридори. Тук в двореца гъмжеше от разкош. Всеки гоблен, всяка ваза, всяка златна рамка бе като обида за Онкала. Четиридесет години война, а Андор бе непокътнат. Лежаха си безгрижно и се радваха на закрилата, която им даваха айилците.
Е, Андор щеше да види. Айилците бяха станали по-силни през своята борба. Някога мощта им бе легендарна. Сега бе още по-голяма! Когато айилците унищожаха сеанчанците, светът щеше да види какво са научили. Влагоземските владетели щяха да съжалят, че не са били по-щедри.
Вратите на тронната зала бяха отворени. Онкала и Хехиал влязоха, като оставиха ескорта отвън. Знамето на Дракона тук също се вееше, напомняне, че в кралското родословие също тече кръвта на Кар-а-карн. Още една причина Онкала да ги мрази. Андорските благородници се смятаха за равни на нея.
Кралица Талана бе жена на средна възраст, с пищна тъмночервена коса. Не беше много красива, но беше много царствена. Говореше тихо с един от съветниците си и махна на айилците да изчакат. Обида, преднамерена. Онкала кипна.
Най-сетне бяха поканени да се доближат до Лъвския трон. Братът на Талана, нейният защитник, стоеше зад нея в дворцово облекло — елек и палто, — с ръка на дръжката на меча си. Онкала можеше да го убие без една капчица пот на челото.
— А — каза кралица Талана. — Таардад Айил отново. Още ли носиш копието, Онкала?
Онкала скръсти ръце, но замълча. Не я биваше много с думите. Когато заговореше, обидите бяха твърде груби. По-добре да остави вожда на клана да води.
— Предполагам, че отново сте тук, за да молите за помощ — каза Талана.
Хехиал се изчерви, а Онкала съжали — за миг, — че бе оставила копието си отвън.
— Имаме нещо за вас — каза Хехиал, извади кожена кесия и я връчи на един от гвардейците на кралицата. Мъжът я отвори и огледа хартиите вътре. Нова обида. Трябваше ли да се държат с тях като с убийци? Онкала не харесваше кралицата, вярно, но семействата им се бяха заклели във взаимна вярност заради своите баби, които бяха първосестри.
Войникът подаде документите на кралицата. Талана ги зачете и лицето ѝ стана угрижено и замислено.
Талана, като повечето владетели под Драконовия мир, се притесняваше от сеанчанците. Техниката и уменията на Гарвановата империя в боравенето с Единствената сила нарастваха. Айилците ги бяха задържали в пат досега. Какво щеше да стане, ако сеанчанците спечелеха? Щяха ли да спазят клетвите си?
Доколко можеше да се вярва на сеанчанците? През последното десетилетие агентите на Хехиал усърдно бяха посявали зърното на това съмнение сред най-големите кралски дворове на света. Хехиал беше мъдър мъж. Още преди да стане вожд бе разбрал, че тази война не може да бъде спечелена само от айилците. Тези мекушави влагоземци им трябваха.
А това бе поредната причина Онкала да ги мрази.
— Откъде ги взехте? — попита Талана.
— От сеанчанския дворец — отвърна Хехиал. — Не трябваше да нападат Руйдийн. По закона на честта това ни позволи да отвърнем подобаващо — макар че нашето нападение бе извършено тихо, за да се сдобием с тези. Отдавна подозирах къде ги държат и единствено честта ми ме задържаше да не нахлуя в свещения палат на Сеанчан.
Лицето на Талана стана твърдо.
— Сигурни ли сте, че са автентични?
— Съмнявате ли се в мен?
Кралица Талана поклати глава. Изглеждаше обезпокоена. Знаеше, че айилците не лъжат.
— Бяхме търпеливи с вас — каза Хехиал. — Идвахме при вас и обяснявахме какво ще се случи, ако не успеем да задържим сеанчанците.
— Драконовият мир…
— Какво ги интересува тях Дракона? — попита Хехиал. — Те са нашественици, които принудиха него да се поклони на тяхната императрица. Смятат, че тя е над него. Няма да спазят обещания, които са дали на по-низш.
Кралица Талана отново погледна документите. Бяха сеанчански планове за нападение срещу Андор, с подробна схема за убийството на кралицата. Под това имаше сходни планове за справяне с владетелите на Тийр, Две реки и Иллиан.