Миг след това група гвардейци доведе трите лица в залата. Подсмърчащата Аримила все още беше пълничка, въпреки несгодите на плена. Беше по-възрастна от Елейн и беше хубава, или по-точно щеше да е, ако носеше нещо повече от дрипи. Големите ѝ кафяви очи бяха ококорени от страх. Сякаш си мислеше, че Елейн все още може да я екзекутира.
Еления се владееше много по-добре. И на нея, както и на другите, ѝ бяха свалили хубавото облекло и носеше опърпана рокля, но бе почистила лицето си и бе прибрала златистата си коса на спретнат кок. Елейн не подлагаше пленниците си на глад или насилие. Можеше да са ѝ врагове, но не бяха изменници на Андор.
Еления изгледа Елейн. Лисичето ѝ лице беше замислено и пресметливо. Знаеше ли къде бе изчезнала войската на мъжа ѝ? Тази сила бе като скрит нож, притиснат в гърба на Елейн. Никой от съгледвачите ѝ не бе успял да открие местоположението ѝ. Светлина! Проблем върху проблем.
Третата беше Неан Араун, тънка светлокожа жена, чиято черна коса бе загубила много от блясъка си по време на пленничеството. Тази изглеждаше прекършена още преди Елейн да я вземе в плен и се държеше настрана от другите две.
Трите бяха избутани до подножието на тронния подиум, а след това ги накараха да се смъкнат на колене. В коридора кайриенските благородници се връщаха шумно от демонстрацията на драконите. Щяха да мислят, че са се озовали случайно на показа на Елейн.
— Короната припознава Неан Араун, Еления Саранд и Аримила Марни — заяви високо Елейн. Това прекъсна разговорите отвън — както на андорските благородници в дневната, така и на кайриенците в коридора.
От трите само Еления дръзна да вдигне очи. Елейн срещна погледа ѝ твърда като камък и жената се изчерви и отново погледна надолу. Диелин беше оставила везмото си и наблюдаваше внимателно.
— Короната отдели много мислене за вас трите — изрече Елейн. — Вашата безразсъдна война срещу Траканд ви остави разорени, а предложенията за откуп бяха отхвърлени от вашите наследници и потомци. Собствените ви Домове ви изоставиха.
Думите ѝ отекнаха в голямата тронна зала. Жените пред нея се снишиха още повече.
— Това поставя Короната в затруднение — каза Елейн. — Вие ни безпокоите с размирното си съществуване. Навярно някои кралици щяха да ви оставят в затвора, но за мен това мирише на нерешителност. Ще изцедите ресурсите ми и ще дадете повод на някои хора да си шепнат как да ви освободят.
Залата затихна. Чуваше се само хрипливият дъх на пленничките.
— Тази Корона не е склонна към нерешителност — заяви Елейн. — На този ден Домовете Саранд, Марни и Араун са лишени от титла и имение и земята им се конфискува за Короната като възмездие за престъпленията им.
Еления ахна и вдигна очи. Аримила простена и се смъкна върху пътеката с Лъва в средата. Неан не реагира. Изглеждаше претръпнала.
От дневната мигновено се разнесе мърморене. Това бе по-лошо от екзекуция. Когато екзекутираха благородници, поне го правеха с титлите им — в известен смисъл екзекуцията беше признание на достоен противник. Титлата и земите се предаваха на наследника и Домът оцеляваше.
Но това… това бе нещо, което малко кралици щяха да дръзнат изобщо. Ако видеха в лицето на Елейн кралица, алчна да заграби земи и пари за Короната, другите благородници щяха да се обединят срещу нея. Можеше да се досети какво си говорят в съседната стая. Основите на властта ѝ бяха неустойчиви. Съюзниците ѝ, които бяха застанали на нейна страна преди обсадата и сами се бяха изправили пред възможността да бъдат екзекутирани, сега като нищо щяха да започнат да се съмняват.
Най-добре беше да продължи бързо. Елейн даде знак с ръка и гвардейците издърпаха пленничките да станат и ги отведоха встрани в залата. Дори непокорната Еления изглеждаше стъписана. По същество тази прокламация означаваше осъждане на смърт. Възможно най-скоро щяха да извършат самоубийство, вместо да се изправят пред своите Домове.
Биргит знаеше реда си. Влезе в залата, повела няколко кайриенски благородници. Бяха поканени за показа на новото андорско оръжие „в защита срещу Сянката“ и представляваха разнородна група. Най-важният сред тях беше може би Бертом Сайган, а може би Лорструм Еснан.
Бертом беше нисичък и имаше известен чар, въпреки че на Елейн не ѝ допадаше кайриенският обичай да бръснат главите си над челото. Носеше голям нож на колана си — мечовете бяха забранени в присъствието на кралицата — и изглеждаше притеснен от отношението ѝ към пленниците. И с пълно основание. Неговата братовчедка Колавер бе получила подобно наказание от Ранд, макар това да не бе засегнало целия ѝ Дом. Беше се обесила, вместо да понесе позора.