Глава 5
Писания
Гавин забърза по коридорите на Бялата кула и ботушите му заотекваха глухо по тъмносинята пътека върху алените и бели плочки на пода. Светлината грееше отразена в огледалата на големите лампи на стойки, които се редяха като стражи от двете страни.
Слийти крачеше бързо до него. Въпреки светлината на лампите лицето му сякаш бе забулено в сянка. Може би беше заради двудневната четина по страните му — необичайно за Стражник — или заради дългата коса, чиста, но неподстригана. Или заради самото му лице, приличащо на недовършена рисунка — с резки черти, трапчинка на брадичката, извит като кука чупен преди време нос и силно изпъкнали скули.
Имаше плавните движения на Стражник, но с повече първичност, отколкото у повечето други. Беше не движещият се през леса ловец, а по-скоро безшумният, загърнат в сянка хищник, когото плячката така и няма да види, докато зъбите не блеснат.
На отбивката към стаята ги спряха стражите на Чубайн.
— Имам разрешение да вляза — каза Гавин. — Амирлин…
— Сестрите не са приключили още — отвърна стражът с враждебен тон.
Гавин изскърца със зъби, но нищо не можеше да се направи. Двамата със Слийти се отдръпнаха и зачакаха, докато — най-после — три Айез Седай излязоха от охраняваната стая. Изглеждаха разтревожени. Отдалечиха се, последвани от двама войници, които носеха нещо, увито в бял плат. Тялото.
Най-сетне стражите неохотно пуснаха Гавин и Слийти да влязат в малката стая за четене. На вратата Гавин спря и огледа коридора. Зърна няколко Посветени, които надничаха иззад ъгъла и си шепнеха.
Убийцата бе отнела живота на четири Сестри. Егвийн бе затънала до гуша в усилията си да не допусне взаимното недоверие между Аджите да се върне. Беше предупредила всички да са нащрек и Сестрите да не обикалят из Кулата сами. Черната Аджа познаваше добре Кулата, членовете ѝ бяха живели тук години наред. Можеха с портали да се промъкнат в коридорите и да извършат убийство.
Това поне бе официалното обяснение за смъртните случаи. Гавин не беше толкова убеден.
Чубайн, който бе в стаята, погледна намръщено Гавин и каза:
— Лорд Траканд.
— Капитане — отвърна Гавин и огледа стаята. Беше около три крачки на ширина и дължина, с едно бюро до отсрещната стена и незапален мангал. В единия ъгъл гореше лампа на бронзова стойка. Кръглият килим, който покриваше почти целия под, бе зацапан с кръв под бюрото.
— Наистина ли смятате, че ще откриете нещо, което Сестрите не са намерили, Траканд? — попита Чубайн и скръсти ръце на гърдите си.
— Търся различни неща — отвърна Гавин и клекна да огледа килима.
Чубайн изсумтя и излезе в коридора. Гвардията щеше да пази отсека, докато слугите не дойдат да почистят, което щеше да стане скоро.
Слийти заговори един от охраната. Стражите не бяха толкова враждебни към него, колкото към Гавин, който все още не можеше да проумее защо се държат така с него.
— Сама ли беше? — попита Слийти.
— Да — стражът поклати глава. — Не е трябвало да пренебрегва съвета на Амирлин.
— Коя беше?
— Катерин Непвю, от Бялата Аджа. Сестра от двайсет години.
Гавин изсумтя и продължи да оглежда килима. Четири Сестри от четири различни Аджи. Две бяха подкрепяли Егвийн, една бе поддържала Елайда и една беше неутрална, върнала се едва наскоро. Всички бяха убити на различни нива в Кулата, в различни часове на деня.
Определено приличаше на работа на Черната Аджа. Не търсеха точно определени цели, а просто удобни. Но според него тук нещо не беше наред. Защо просто да не Пътуват в стаите на Сестрите и да ги убиват, докато те спят? Защо никой не бе усетил преливане от местата, където бяха убити жените?
Слийти грижливо огледа вратата и ключалката. Когато Егвийн каза на Гавин, че може да посещава сцените на убийствата, той я беше попитал дали може да взима и Слийти. В предишните му отношения със Стражниците Слийти бе доказал, че е не само педантичен, но и дискретен.
Гавин продължи с огледа. Нещо в тези убийства не се връзваше. Не намери никакви прорези в килима или по плочите, нито по мебелите в тясната стаичка.
Егвийн твърдеше, че убийците идвали през портал, но той досега не бе намерил никакви доказателства за това. Вярно, все още не знаеше много за порталите, а както разправяха, някои можели да ги направят да висят над пода, тъй че да не порежат нищо. Но защо Черната Аджа щеше да се грижи за това? А и тази стая бе твърде малка, за да се влезе, без да остане някаква следа.
— Гавин, ела тук — Слийти се беше навел над ключалката.
Гавин отиде при него и Слийти каза тихо: