— Тази врата може да е отворена отвън. Виждаш ли драскотината ето тука? Пъхаш тънка тел и я избутваш до резето, после натискаш дръжката. Може да се направи много тихо.
— Защо Черната Аджа трябва да отварят като крадци? — попита Гавин.
— Може би са Пътували до коридора и после са дошли по него.
— Но защо не направо тук?
— Преливането е могло да предупреди жената вътре.
— Прав си — каза Гавин.
Обърна се и погледна кървавото петно. Бюрото бе поставено така, че седящият да е с гръб към входа. Нещо го засърбя между плешките от тази подредба. Защо ще поставят бюрото така? За да не се разсейват от нещата навън? Айез Седай, колкото и да бяха умни, понякога като че ли имаха забележително неразвит усет за самосъхранение.
Или може би просто не разсъждаваха като войници. Стражниците им се занимаваха с тези неща.
— Имаше ли си Стражник?
— Не — отвърна Слийти. — Срещал съм я. Нямаше си — замълча за миг. — Никоя от убитите Сестри нямаше Стражник.
Гавин го погледна учудено.
— Обяснимо е — каза Слийти. — Убиецът не иска Стражниците да го усетят.
— Но защо ще убива с нож? — каза Гавин. И четирите бяха убити по този начин. — Черната Аджа не се подчинява на Трите клетви. Могат да използват Силата за убийство. Много по-пряко и по-лесно е.
— Но носи риск да предупреди жертвата или другите наоколо — изтъкна Слийти.
Отново вярно. Но все пак нещо в тези убийства не се връзваше.
Или може би той просто преувеличаваше в усилието си да намери нещо, с което да помогне. Отчасти си въобразяваше, че ако успее да помогне на Егвийн в това, може би тя ще смекчи отношението си към него. Може би щеше да му прости за опита му да я спаси от Кулата по време на сеанчанската атака.
След миг влезе Чубайн и заяви сухо:
— Вярвам, че ваше благородие имаше достатъчно време. Персоналът дойде да почисти.
„Непоносим човек! — помисли Гавин. — Трябва ли да се държи така презрително с мен? Трябва да го…“
Овладя се с усилие. Преди време изобщо не беше толкова трудно.
Но защо все пак Чубайн бе толкова враждебен към него? Гавин неволно се замисли как ли щеше да се справи майка му с такъв човек. Не мислеше често за нея, а когато го правеше, умът му отново се връщаше към ал-Тор. Онзи убиец го бяха оставили да излезе от самата Бяла кула! Беше в ръцете на Егвийн, а тя го бе пуснала.
Вярно, ал-Тор беше Прероденият Дракон. Но в сърцето си Гавин искаше да го срещне с меч в ръка и да забие стоманата в него.
„Ал-Тор ще те разкъса с Единствената сила — напомни си. — Ти си глупак, Гавин Траканд.“ Но омразата му към ал-Тор все пак продължи да тлее.
Чубайн се бе ядосал, че хората му не бяха открили насилването на бравата. Гвардията на Кулата не беше полицейска сила — Сестрите нямаха нужда от това, а и бездруго бяха по-добри в такива разследвания. Но Гавин разбираше колко силно иска Чубайн да спре убийците. Защитата на Кулата и обитателите ѝ бе част от дълга му.
Тъй че с Гавин работеха за една и съща кауза. Но Чубайн се държеше все едно, че е лична надпревара между двамата. „Въпреки че неговата страна по същество бе надвита от страната на Брин в разделението на Кулата. А от негова гледна точка аз съм един от фаворитите на Брин.“
Гавин не беше Стражник, но пък беше приятел на Амирлин. Вечеряше с Брин. Как щеше да изглежда това за Чубайн, особено сега, когато му бяха дали власт да прави огледи на убийствата?
„Светлина! — помисли си той, щом срещна враждебния поглед на Чубайн. — Въобразява си, че искам да му взема поста. Мисли, че искам да стана капитан на Гвардията на Кулата!“
Идеята беше смехотворна. Гавин можеше да е Първи принц на Меча — трябваше да е Първи принц на Меча, предводител на армиите на Андор и защитник на Кралицата. Беше син на Мургейз Траканд, една от най-могъщите владетелки на Андор в историята. Никакво желание нямаше да му заема мястото.
Едва ли изглеждаше така в очите на Чубайн. Унизен от разрушителната атака на сеанчанците, той със сигурност чувстваше, че постът му е застрашен.
— Капитане — каза Гавин, — може ли да поговорим насаме?
Чубайн го погледна подозрително, след което кимна към вратата и двамата излязоха. Отвън чакаха изнервени слуги, готови да почистят кръвта.
Чубайн скръсти ръце и изгледа Гавин от глава до пети.
— Какво желаете, милорд?
Обичаше да го изтъква това. „Спокойно“, каза си Гавин. Още изпитваше срам от грубото си нахлуване в лагера на Брин. Не беше такъв човек. Животът с Младоците, понесеният смут, а след това и срам от събитията около разцепването на Кулата го бяха променили. Не можеше да продължи по този път.