— Капитане — каза Гавин, — благодаря ви, че ми разрешихте да огледам стаята.
— Нямах голям избор.
— Осъзнавам това. Но все пак имате благодарностите ми. За мен е важно Амирлин да види, че помагам. Ако намеря нещо, което Сестрите пропускат, би могло да означава много за мен.
— Да — каза Чубайн и присви очи. — Би могло.
— Може би най-после ще ме вземе за свой Стражник.
Чубайн примига.
— Неин… Стражник?
— Да. Преди време изглеждаше сигурно, че ще ме вземе, но сега… Е, ако мога да ви помогна с това разследване, може би това ще охлади гнева ѝ към мен — вдигна ръка и стисна рамото на Чубайн. — Няма да забравя помощта ви. Наричате ме лорд, но титлата ми вече не означава за мен почти нищо. Искам само да бъда Стражник на Егвийн и да я защитавам.
Чубайн сбърчи чело. След това кимна и като че ли се поотпусна.
— Чух ви, като говорехте. Търсехте следи от портали. Защо?
— Не мисля, че това е работа на Черната Аджа — отвърна Гавин. — Смятам, че може да е Сив или някакъв платен убиец. Мраколюбец сред слугите на двореца може би? В смисъл, вижте как са убити жените. С ножове.
— Има и следи от борба. Сестрите го казаха. Има паднали от масата книги. Мислят, че ги е бутнала жената, че е махала с ръце, докато е умирала.
— Любопитно — каза Гавин. — Ако бях Черна сестра, щях да използвам Единствената сила, въпреки че други биха могли да го усетят. В Кулата винаги има жени, които преливат. Това едва ли би било толкова подозрително. Обездвижвам жертвата със сплитове, убивам я със Силата и се измъквам, преди някой да е усетил нещо странно. Без никаква борба.
— Може би. Но Амирлин, изглежда, е убедена, че това е работа на Черната Аджа.
— Ще говоря с нея и ще разбера защо — каза Гавин. — Засега може би ще е добре да подхвърлите на разследващите, че би било разумно да се разпитат дворцовите слуги. Ще им дадете ли този съвет?
— Да… мисля, че бих могъл. — Чубайн кимна. Явно не се чувстваше вече толкова застрашен.
После махна на слугите да влязат да почистят. Слийти излезе навън, умислен. Държеше нещо и го вдигна пред очите им.
— Черна коприна. Няма как да се разбере дали е дошла от нападателя.
Чубайн взе нишките и ги огледа.
— Странно.
— Черна сестра ли едва ли би се издала, обличайки черно — каза Гавин. — На по-обикновен убиец обаче може да му трябват тъмни цветове, за да се крие.
Чубайн уви нишките в носна кърпа и ги прибра в джоба си.
— Ще ги занеса на Сеайне Седай — изглеждаше впечатлен.
Гавин кимна на Слийти и двамата се оттеглиха.
— Бялата кула напоследък гъмжи от завръщащи се Сестри и нови Стражници — тихо каза Слийти. — Но как би могъл някой — колкото и да е потаен — да стигне до горните нива облечен в черно, без да привлече внимание?
— Разправят за Сивите, че умеели да остават незабележими — отвърна Гавин. — Смятам, че това е още едно доказателство. В смисъл, струва ми се странно, че никой всъщност не е видял тези Черни сестри.
Слийти кимна и погледна накриво три новачки, струпали се да позяпат гвардейците.
— Егвийн знае повече, отколкото споделя — каза Гавин. — Ще поговоря с нея.
— Стига да те приеме — отвърна Слийти.
Гавин изсумтя раздразнено. Тръгнаха заедно надолу по рампите към нивото с кабинета на Амирлин — Айез Седай на Слийти, Зелена на име Хатори, рядко имаше задачи за него. Отдавна бе хвърлила око на Гавин и все още искаше да го направи свой Стражник. Егвийн пък толкова го ядосваше, че беше почти склонен да позволи на Хатори да го обвърже.
Не. Всъщност не. Обичаше Егвийн. Не беше никак лесно да се откаже от Андор — да не говорим за Младоците — заради нея. Но ето, че тя все още отказваше да го обвърже.
Спряха пред бюрото на Пазителката в преддверието на кабинета на Егвийн. Силвиана го огледа от глава до пети с непроницаемите си очи зад маската на Айез Седай. Гавин подозираше, че не го харесва.
— Амирлин съставя едно много важно писмо — каза Силвиана. — Ще се наложи да изчакате.
Гавин въздъхна примирено. Слийти го погледна и му кимна, че ще си ходи. Защо изобщо го бе придружил дотук тогава? Странен човек беше. Гавин му махна за довиждане и Слийти излезе.
Преддверието бе внушително помещение с тъмночервен килим и дървена ламперия. Гавин знаеше от опит, че нито един от столовете не е удобен, така че отиде до прозореца и се загледа над дворовете на Бялата кула. Толкова високо въздухът бе почти свеж.
Долу се виждаха новите учебни полигони на Стражниците. На мястото на старите имаше изкоп за новия дворец на Елайда. Никой не беше сигурен дали Егвийн ще продължи строителството.