Полигоните бяха пълни с мъже — тренираха юмручен бой, бягаха и упражняваха стойки с меча. При толкова голям приток на бежанци, войници и наемници имаше много, които си въобразяваха, че са добър материал за Стражници. Егвийн бе отворила полигоните за всички, които искат да тренират и да се опитат да се докажат, тъй като се канеше да издигне до шала колкото жени са готови в следващите няколко недели.
Гавин беше прекарал няколко дни в тренировки, но там долу призраците на убитите от него мъже бяха като че ли по-натрапчиви. Полигоните бяха част от предишния му живот, от времето преди всичко да се обърка. Други Младоци с лекота — и с радост — се бяха върнали към този живот. Джисао, Раджар, Дурент и повечето му останали офицери вече бяха избрани за Стражници. Скоро от отряда му нямаше да остане нищо. Освен самия той.
Вътрешната врата се отвори. Гавин се обърна. Егвийн, облечена в зелено и жълто, бе излязла да поговори със Силвиана. Пазителката го погледна и му се стори, че се мръщи.
Егвийн, разбира се, го видя. Но запази айезседайското си лице спокойно — толкова бързо бе усвоила това — и той се почувства някак неловко.
— Още едно убийство имаше тази сутрин — каза тихо Гавин и се приближи към нея.
— През нощта, по-точно — отвърна Егвийн.
— Трябва да поговоря с теб.
Егвийн и Силвиана се спогледаха.
— Добре — отвърна Егвийн и влезе с плавна походка в кабинета си.
Гавин я последва, без да погледне Пазителката. Кабинетът на Амирлин бе една от най-импозантните стаи в Кулата. Стените бяха облицовани със светло дърво, резбовано на чудати, изваяни с великолепни подробности сцени. Камината беше мраморна, подът изработен от тъмночервен камък, изсечен на блокове с форма на диамант. На голямото резбовано писалище имаше два светилника, оформени като две жени, вдигнали ръце във въздуха — пламъкът излизаше между събраните им шепи.
На едната стена имаше книжни рафтове, пълни с книги, подредени като че ли по цвят и по големина, вместо по теми. Бяха за украса, донесени да запълнят кабинета на Амирлин, докато Егвийн си направи сама подбора.
— Какво намираш за толкова необходимо да обсъдим? — попита Егвийн, докато сядаше зад писалището.
— Убийствата.
— Какво по-точно?
Гавин затвори вратата.
— Да ме изгори дано, Егвийн. Трябва ли да ми показваш Амирлин всеки път, когато говорим? Не може ли поне понякога да видя Егвийн?
— Показвам ти Амирлин, защото ти отказваш да я приемеш. Щом го направиш, можем да прекрачим тази граница.
— Светлина! Научила си се да говориш като една от тях.
— Защото съм една от тях. Думите ти те издават. Не може на Амирлин да служат хора, които отказват да приемат властта ѝ.
— Аз те приемам — каза Гавин. — Наистина, Егвийн. Но не е ли важно да имаш и хора, които те познават като самата теб, а не по титлата?
— Стига да осъзнават, че трябва да се подчиняват — изражението ѝ се смекчи. — Все още не си готов, Гавин. Съжалявам.
Той стисна зъби, но бързо се овладя.
— Добре. Значи за убийствата. Нито една от убитите не е имала Стражник.
— Да, докладваха ми.
— Това ме навежда на мисълта за един по-голям проблем. Нямаме достатъчно Стражници.
Егвийн се намръщи.
— Подготвяме се за Последната битка, Егвийн — продължи Гавин. — И въпреки това има Сестри без Стражници. Много Сестри. Някои са имали по един, но така и не са си взели друг, след като той е умрял. Други изобщо не са пожелали да си вземат. Не смятам, че можеш да си позволиш това.
— Какво очакваш да направя? — попита тя и скръсти ръце. — Да заповядам на жените да си вземат Стражници ли?
— Да.
Тя се засмя.
— Гавин, Амирлин няма такава власт.
— Тогава накарай Съвета да го направи.
— Не знаеш какво говориш. Изборът и взимането на Стражник е много лично и интимно решение. Никоя жена не бива да бъде принуждавана на това.
Гавин не се примири.
— Добре, изборът да тръгнеш на война също е „лично“ и „интимно“ решение — и все пак по цялата земя мъжете се призовават да влязат в нея. Ще има легиони и легиони тролоци. Всяка Сестра на бойното поле ще е по-ценна от сто войници и всяка Изцеряваща сестра ще може да спаси живота на десетки хора. Айез Седай са безценна придобивка за човечеството. Не можеш да си позволиш да ги оставиш беззащитни.
Егвийн се стегна, може би от страстта в думите му. След това, съвсем неочаквано, кимна.
— Може би има… благоразумие в тези думи, Гавин.