— Постави го пред Съвета — каза той. — По същество, Егвийн, да не обвърже една Сестра Стражник е проява на егоизъм. Тази връзка прави един мъж по-добър войник, а ще ни трябва всяко предимство, което можем да намерим. Това също така ще помогне да предотвратим убийствата.
— Ще видя какво може да се направи.
— Би ли могла да ми дадеш да видя докладите, които ти дават Сестрите? — попита Гавин. — За убийствата имам предвид?
— Гавин. Позволих ти да участваш в разследванията, защото си помислих, че може би ще е добре нещата да се погледнат и през други очи. Ако ти дам докладите им, това само ще ти повлияе да стигнеш до същите заключения като тях.
— Поне ми кажи следното. Изразили ли са Сестрите съмнение, че това може да не е работа на Черната Аджа? Че убиецът може да е Сив или Мраколюбец?
— Не — отвърна Егвийн. — Защото знаем, че убиецът не е от тях.
— Но вратата снощи е била насилена. И жените са убити с ножове, не с Единствената сила. Няма никакви следи от портали или…
— Убиецът има достъп до Единствената сила — каза много предпазливо Егвийн. — И може би не използва портали.
Гавин присви очи. Прозвуча му като думи на жена, която заобикаля клетвата си, за да не излъже.
— Пазиш тайни. Не само от мен. От цялата Кула.
— Тайните са необходими понякога, Гавин.
— Не можеш ли да ми ги довериш? — той се поколеба. — Тревожа се, че убиецът може да дойде за теб, Егвийн. Нямаш Стражник.
— Тя несъмнено ще дойде за мен някога — завъртя между пръстите си нещо на бюрото. Приличаше на изтъркан кожен ремък, като тези, с които наказваха провинилите се. Странно.
„Тя?“
— Моля те, Егвийн. Какво става?
Тя го погледна съсредоточено и въздъхна.
— Добре. Казах това на жените, които водят разследването. Може би е редно да го кажа и на теб. Една от Отстъпниците е в Бялата кула.
Ръката му неволно посегна към меча.
— Какво? Къде? Пленила ли си я?
— Не. Тя е убийцата.
— Знаеш това?
— Знам, че Месаана е тук. Сънувах, че е истина. Крие се сред нас. Вече четири Айез Седай мъртви? Това е тя, Гавин. Единственото логично обяснение.
Той премълча въпросите си. Твърде малко знаеше за Сънуването, но знаеше, че тя има Таланта. Казваха, че било като Прорицаването.
— Не съм го казала на цялата Кула — продължи Егвийн. — Притеснявам се, че ако научат, че една от Сестрите сред нас е една от Отстъпниците, това отново ще ни разедини, както под властта на Елайда. Всички ще се подозираме една друга. Достатъчно неприятно е да мислят, че Черни сестри Пътуват до Кулата, за да извършват убийства. Но това поне не ги прави взаимно подозрителни. И може би Месаана ще си мисли, че не знам, че е тя. Но ето, това беше тайната, която помоли да научиш. Издирваме не Черна сестра, а една от Отстъпниците.
Беше страшно дори да си го помисли човек. Но не повече, отколкото че Прероденият Дракон крачи по земята. Светлина, Отстъпница в Бялата кула изглеждаше по-правдоподобно от това, че Егвийн е Амирлинският трон!
— Ще се справим с това! — заяви Гавин по-уверено, отколкото се чувстваше.
— Наредила съм на няколко Сестри да проучат биографията на всяка жена в Кулата — каза Егвийн. — Други следят за подозрителни думи или действия. Ще я разкрием. Но не виждам как можем да гарантираме по-голяма сигурност на жените, без да предизвикаме още по-опасна паника.
— Стражници — каза твърдо Гавин.
— Ще помисля за това, Гавин. Но първо ще поискам нещо от теб.
— Всичко, каквото кажеш, Егвийн — той пристъпи към нея. — Знаеш го.
— Така ли? — попита тя сухо. — Добре тогава. Искам да престанеш да пазиш вратата ми нощем.
— Какво?! Егвийн, не!
Тя поклати глава.
— Виждаш ли? Първата ти реакция е да ми се опълчиш.
— Дългът на един Стражник е да се опълчи, насаме, когато е застрашена неговата Айез Седай! — Хамар го беше научил на това.
— Ти не си мой Стражник, Гавин.
Думите ѝ го срязаха.
— Освен това — продължи Егвийн — не би могъл да спреш една от Отстъпниците. Тази битка ще се води от Сестри и съм много внимателна с преградите, които поставям. Искам покоите ми да изглеждат достъпни. Ако се опита да ме нападне, вероятно бих могла да я изненадам със засада.
— Използваш себе си за стръв? — Гавин едва успя да го изрече. — Егвийн, това е лудост!
— Не. По-скоро отчаян ход. Гавин, умират жени, за които съм отговорна. Убити нощем, във време, когато, както сам каза, ще ни трябва всяка една жена.
За първи път умората пролича под маската ѝ, в унилия тон и леко отпуснатите рамене.