Затвори подвързания с дърво препис на „Огрян в снега“, стана — бе облечена в тънка черна коприна с лентички стрейт по нея — и пристъпи през портала, като се постара да излъчи пълно самообладание.
Моридин стоеше в черния си каменен дворец. В стаята нямаше мебели, само камината с горящия огън в нея. Великият господар! Огън, в толкова топъл ден? Грендал запази самообладание и не започна да се поти.
Той се обърна към нея и черните точици саа заплуваха в очите му.
— Знаеш защо те призовах.
Не беше въпрос.
— Знам.
— Аран’гар е мъртва, изгубена за нас… и то след като Великият господар прехвърли душата ѝ последния път. Някой би могъл да си помисли, че тези неща ти стават навик, Грендал.
— Живея, за да служа, Не’блис — отвърна тя. Увереност! Трябваше да изглежда уверена.
Той се поколеба за миг. Добре.
— Не намекваш, че Аран’гар се е оказала предателка.
— Какво? — каза Грендал. — Не, разбира се.
— Тогава в какво се изразява службата ти?
Грендал изписа на лицето си тревога и смут.
— Ами, изпълнявах дадената ми заповед. Не съм ли тук, за да получа похвала?
— Ни най-малко — отвърна сухо Моридин. — Фалшивият ти смут просто няма да мине пред мен.
— Не е фалшив — отвърна Грендал, докато подготвяше лъжата си. — Макар и да не очаквах, че Великият господар ще е доволен да изгубим една от Избраните, печалбата очевидно си струваше цената.
— Каква печалба? — изръмжа Моридин. — Ти допусна да те изненадат и глупаво загуби живота на една от Избраните! Трябваше да можем да разчитаме точно на теб, че ще избегнеш неочакван сблъсък с ал-Тор.
Не знаеше, че бе вързала Аран’гар и я бе оставила да умре. Мислеше, че това е грешка. Добре.
— Да ме изненадат ли? — каза тя огорчено. — Изобщо не бях… Моридин, как можа да си помислиш, че съм му позволила да ме намери случайно?
— Направила си го преднамерено?
— Разбира се — каза Грендал. — Трябваше почти да го водя за ръка до гробницата Натрин. Луз Терин никога не е могъл да вижда фактите точно под носа си. Моридин, не разбираш ли? Как ще реагира Луз Терин на това, което направи? Да унищожи цяла крепост, малък град почти, със стотици обитатели? Да убие невинни, за да постигне целта си? Лесно ли ще го понесе?
Моридин се поколеба. Не, не беше помислил за това. Тя се усмихна наум. За него действията на ал-Тор щяха да са съвсем разумни. Бяха крайно логични и поради това крайно уместни, средства за постигане на цел.
Но самият ал-Тор… умът му бе изпълнен с блянове за чест и достойнство. Нямаше да понесе лесно това събитие, а говоренето за него като за Луз Терин пред Моридин щеше само да утвърди това. Тези действия щяха да разкъсат ал-Тор, да раздират душата му, да разбиват сърцето му, докато не закърви. Щеше да има кошмари, да носи вината на раменете си като ярем на тежко натоварена кола.
Смътно помнеше какво беше, когато направи първите си стъпки към Сянката. Изпитала ли бе изобщо тази глупава болка? Да, за жалост. Не всички Избрани я бяха изпитали. Семирага бе покварена до мозъка на костите от самото начало. Но други Избрани бяха стигнали до Сянката по различен път, включително Ишамаел.
Можеше да види онези тъй далечни спомени в очите на Моридин. Преди време не беше сигурна кой е този мъж, но вече го знаеше. Лицето бе друго, но душата бе същата. Да, той знаеше какво точно изпитва ал-Тор.
— Каза ми да го уязвя — заговори Грендал. — Каза ми да му нанеса болка. Това бе най-добрият начин: Аран’гар ми помогна, въпреки че не избяга, когато предложих. Тя винаги се изправяше пред проблемите си прекалено агресивно. Но съм сигурна, че Великия господар може да намери други инструменти. Поехме риск и не беше без цена. Но печалбата… Освен това Луз Терин сега мисли, че съм мъртва. Това е голямо предимство.
Усмихна се. Не прекалено самодоволно. Само леко задоволство. Моридин се намръщи и замълча, извърнат настрани. Загледан в празното.
— Трябва да те оставя без наказание, засега — каза най-сетне, макар да не изглеждаше доволен от това.
Беше ли това пряко послание от Великия господар? Доколкото знаеше, всички Избрани в този Век трябваше да отидат при него в Шайол Гул, за да получат заповедите си. Или най-малкото да изтърпят посещение от онова ужасно същество, Шайдар Харан. Сега Великият господар като че ли говореше пряко на Не’блис. Интересно. И обезпокоително.
Означаваше, че краят е много близо. Нямаше време за преструвки. Но Грендал щеше да види себе си като Не’блис и да властва над този свят като над свой, щом Последната битка свършеше.