Направи го предпазливо. Прочете написаното на страницата и се стъписа.
„Вечен мрак!“
— Каква е тази книга? — успя да промълви най-сетне. — Откъде са дошли тези пророчества?
— Знам ги от много време — каза тихо Моридин, без да откъсва очи от книгата. — Но не са известни на много други, дори на Избраните. Жените и мъжете, които са ги изрекли, са държани изолирани и сами. Светлината не трябва никога да научи тези думи. Знаем техните пророчества, но те никога няма да научат всичко за нашите.
— Но това… — тя прочете отново пасажа. — Според това Айбара ще умре!
— Може да има много тълкувания на всяко пророчество — отвърна Моридин. — Но да. Прорицанието твърди, че Айбара ще умре от нашата ръка. Ти ще ми донесеш главата на този вълк, Грендал. И когато го направиш, всичко, което поискаш, ще бъде твое — затвори книгата. — Но запомни добре. Провалиш ли се, ще изгубиш всичко, което си спечелила. И много повече.
Отвори ѝ портал с едно махване на ръката. Нищожната ѝ способност да докосва Вярната сила — способност, която не ѝ бе отнета — ѝ позволи да види как усуканите сплитове шибнаха въздуха и го разкъсаха, раздраха дупка в тъканта на Шарката. Въздухът там заблещука. Знаеше, че ще я върне в тайната ѝ пещера.
Премина, без дума да каже. Не можеше да се довери на гласа си, че няма да потрепери.
Глава 6
Оспорвани намерения
Мургейз Траканд, някогашната кралица на Андор, поднасяше чай. Движеше се от човек на човек в големия павилион, който Перин бе взел от Малден. Страните му можеха да се навиват нагоре и нямаше платнен под.
Колкото и да беше голяма палатката, едва имаше място за всички, които искаха да присъстват на срещата. Перин и Файле бяха тук, разбира се, седнали на земята. До тях седяха златоокият Илиас и Трам ал-Тор, селякът с широките рамене и спокоен нрав. Наистина ли този мъж беше бащата на Преродения Дракон? Но пък Мургейз беше видяла Ранд ал-Тор веднъж, още като момче, и той също не приличаше на нещо повече от селяк.
До Трам седеше прашасалият секретар на Перин Себбан Балвер. Колко знаеше Перин за миналото му? Джур Грейди също бе тук, облечен в черната си куртка с иглата сребърен меч на яката. Грубоватото му селяшко лице бе измършавяло и все още бледо от болестта, която бе изтърпял наскоро. Неалд — другият Аша’ман — не беше тук. Още не се беше съвзел от змийските ухапвания.
И трите Айез Седай бяха тук. Сеонид и Масури седяха с Мъдрите, а Анура седеше до Берелайн и от време на време хвърляше погледи към шестте Мъдри. Гален седеше от другата страна на Берелайн. Срещу тях бяха седнали Алиандре и Арганда.
Офицерите напомниха на Мургейз за Гарет Брин. Не го беше виждала от много време, откакто го бе пратила в немилост по причини, които все още не можеше да си обясни. Наистина ли до такава степен ѝ се бе завъртяла главата по един мъж, че бе прогонила Емлин и Елориен?
Все едно, онези дни бяха минало. Сега Мургейз обикаляше предпазливо из павилиона и се грижеше чашите на хората да са пълни.
— Работата ви отне повече време, отколкото очаквах — каза Перин.
— Ти ни възложи задача, Перин Айбара — отвърна Неварин. — И ние я изпълнихме. Отне толкова време, колкото беше нужно, за да я изпълним добре. Вярвам, че не намекваш друго — Мъдрата с пясъчнорусата коса седеше точно срещу Сеонид и Масури.
— Не, Неварин — изсумтя Перин и разгъна карта на земята пред себе си. — Не оспорвам действията ви. Питах дали имаше някакви проблеми с изгарянето.
— Селото го няма — каза Неварин. — И всяко растение, което намерихме дори с намек за Погибелта, бе изгорено на пепел. И добре, че го направихме. Вашите влагоземци щяха да си имат големи неприятности с нещо толкова опасно като Погибелта.
— Мисля, че би се изненадала — каза Файле.
Седеше като кралица, отново облечена подобаващо за сана си, в изящна зелено-виолетова рокля, извезана отстрани и срязана за езда. Странно, властното ѝ излъчване се бе усилило след времето, прекарано с Шайдо.
Мургейз и Файле бързо се бяха върнали в ролите си на господарка и слугиня. Всъщност животът на Мургейз бе удивително сходен с този в лагера на Шайдо. Вярно, някои неща бяха различни. Тук едва ли щяха да я бият с камшик например. Това не променяше факта, че — за известно време — тя и другите жени бяха равни. Вече не.
Тя спря до лорд Гален и напълни отново чашата му — беше усвоила добре тези умения като слугиня на Севанна. Понякога да слугуваш като че ли изискваше повече прикритост, отколкото да си съгледвач. Не трябваше да я виждат, за да не ги разсейва. И нейните ли слуги се бяха държали така около нея?