— Е — каза Арганда, — ако някой се е чудил къде сме отишли, димът от огъня беше достатъчно ясен знак.
— Твърде много хора сме, за да мислим за криене — каза Сеонид.
Отскоро на нея и Масури бяха разрешили да говорят, без Мъдрите да ги хокат, въпреки че Зелената все още се озърташе към айилките, преди да заговори. Мургейз се дразнеше да гледа това. Сестри на Кулата, превърнати в чирачки на сган дивачки? Казваха, че станало по заповед на Ранд ал-Тор, но как можеше един мъж — дори да е Прероденият Дракон — да направи такова нещо?
Тревожеше я, че двете Айез Седай вече като че ли не се съпротивляваха на положението си. Една промяна на положението ти в живота може да те промени драматично. Гебрил, а след това Валда, ѝ бяха дали този урок. Пленничеството при айилците бе само още една стъпка в процеса.
Всяко от тези преживявания я бе отдалечавало все повече от кралицата, която бе някога. Вече не копнееше за изящни неща или за трона си. Искаше само малко стабилност. Това като че ли се оказваше стока, по-скъпа от златото.
— Няма значение — каза Перин и потупа картата. — Значи решихме. Продължаваме след Джил и другите ходом, като пращаме съгледвачи през портали да ги намерят, ако е възможно. Надяваме се да ги догоним, преди да са стигнали до Люгард. След колко време ще стигнем до града според теб, Арганда?
— Зависи от калта — отвърна жилавият войник. — Не случайно това време от годината го наричат „блатясване“. Благоразумните хора не пътуват през пролетното топене.
— Благоразумието е за тези, които имат време за него — измърмори Перин, докато отмерваше с пръсти разстоянието на картата.
Мургейз се приближи да напълни чашата на Анура. Наливането на чай се оказваше по-сложно, отколкото бе допускала. Трябваше да знае коя чаша да вземе и напълни отстрани и коя да напълни, докато я държат. Трябваше да знае колко точно да напълни чашата, за да не се разлее, и как да сипе чая, без порцеланът да затрепери или да плисне. Знаеше кога да остане невидима и кога да приготви още чай и да донесе още чаши в случай, че е пропуснала хора, забравила ги е или не е преценила добре нуждите им.
Вдигна предпазливо чашата на Перин. Той обичаше да жестикулира, когато говореше, и можеше да бутне чашата от ръката ѝ, ако не внимаваше. Общо взето, поднасянето на чай си беше забележително изкуство — цял свят, който кралица Мургейз така и не си беше направила труда да забележи.
Напълни чашата и я сложи до Перин. Той зададе още въпроси по картата — близки градчета, възможни източници на продоволствие. Имаше много обещаващи качества за водач, въпреки че беше доста неопитен. Малко съвети от Мургейз…
Веднага прекъсна тази мисъл. Перин Айбара беше бунтовник. Две реки бяха част от Андор, а той се бе провъзгласил за техен господар и бе развял онова знаме с вълчата глава. Добре поне, че беше свалил знамето на Манедерен. Неговото развяване си беше почти открито обявяване на война.
Мургейз вече не настръхваше всеки път, щом някой го наречеше лорд, но нямаше и намерение да му предлага каквато и да било помощ. Не и докато не решеше как да го върне под плаща на андорската монархия.
„Освен това Файле е достатъчно умна, за да му даде всякакъв съвет, който бих могла да му дам аз“ — призна си тя с неохота.
Файле всъщност бе съвършеното допълнение за Перин. Докато той беше дебела здрава пика, снишена в атака, тя бе изкусен конен лък. Съчетанието от двамата — с връзките на Файле със салдейския трон — всъщност безпокоеше Мургейз. Да, беше свалил знамето на Манедерен, но преди бе заповядал да свалят и онова знаме с вълчата глава. Понякога забраняването на нещо се оказваше най-добрият начин да гарантираш, че ще стане.
Чашата на Алиандре беше полупразна. Мургейз се приближи да я напълни. Като много знатни дами, Алиандре винаги очакваше чашата ѝ да е пълна. Алиандре ѝ хвърли бърз поглед и очите ѝ издадоха съвсем леко неудобство. Алиандре изпитваше колебание какви точно трябва да са отношенията им. Това бе любопитно, след като беше толкова високомерна по време на пленничеството им. В качеството си на бивша кралица, на Мургейз ѝ се искаше да я накара да седне пред нея и надълго и широко да ѝ обясни как по-добре да поддържа величието си.
Но трябваше да се научи сама. Мургейз не беше вече бившата особа. Не беше сигурна какво е, но щеше да научи задълженията си като слугиня на знатна дама. Това се превръщаше в страст за нея. Начин да докаже пред себе си, че още е силна, още има висока цена.