В известен смисъл я плашеше, че се тревожи за това.
— Лорд Перин — каза Алиандре, след като Мургейз се отдръпна. — Вярно ли е, че замисляте да върнете хората ми в Джеанна, след като намерите Джил и групата му?
— Смятам — отвърна Перин. — Всички знаем, че преди всичко присъединяването ви към нас не беше напълно по ваша воля. Ако не ви бяхме взели, нямаше изобщо да бъдете пленена от Шайдо. Масема е мъртъв. Време е да ви оставя да се върнете към управлението на страната си.
— С цялото дължимо уважение, милорд — заговори Алиандре. — Защо събирате войска сред моите поданици, ако не за да изградите армия за в бъдеще?
— Не се опитвам да събирам армия — отвърна Перин. — Това, че не ги връщам, не означава, че възнамерявам да увелича тази армия още.
— Милорд. Все пак е разумно да задържите каквото имате.
— Тя е права, Перин — обади се тихо Берелайн. — Човек трябва само да погледне към небето, за да разбере, че Последната битка наближава. Защо да връщаш силата ѝ? Сигурна съм, че на лорд Дракона ще му трябва всеки войник от всяка страна, която се е заклела пред него.
— Той може да ги повика, когато реши — отвърна Перин упорито.
— Милорд — каза Алиандре. — Аз не съм се заклела на него. Заклех се на вас. Ако Геалдан тръгне на поход към Тармон Гай-дон, ще го направи под вашето знаме.
Перин се изправи и сепна няколко души в палатката. Напускаше ли? Пристъпи мълчаливо до отворената стена на палатката, показа си главата навън и подвикна:
— Уил, ела тук.
Сплит на Единствената сила пазеше хората отвън да не чуват какво се говори вътре. Мургейз виждаше сплитовете на Масури, стегнати да пазят павилиона. Сложността им бе като подигравка за нищожния ѝ талант.
Масури почука по чашката си и Мургейз побърза да я напълни. Обичаше да отпива чай, когато е изнервена.
Перин се прибра вътре, последван от хубав младеж, понесъл нещо увито в плат.
— Разгъни го — нареди му той.
Младежът се подчини. Изглеждаше притеснен. На плата бе извезана вълчата глава, гербът на Перин.
— Не аз направих това знаме — каза Перин. — Изобщо не го исках, но се вслушах в съвет и позволих да го веят. Е, причините за това вече са в миналото. Бих заповядал да свалят това нещо, но май не действа задълго — погледна Уил. — Уил, искам да се предаде из лагера. Давам изрична заповед. Искам всичките тия проклети знамена да бъдат изгорени. Разбра ли ме?
Уил пребледня.
— Но…
— Направи го. Алиандре, ти ще се закълнеш на Ранд веднага щом го намерим. Няма да яздиш под мое знаме, защото няма да имам знаме. Аз съм ковач, и точка. Достатъчно дълго търпях тази глупост.
— Перин? — каза Файле. Изглеждаше изненадана. — Разумно ли е?
Глупав мъж. Можеше поне да е поговорил с жена си за това. Но мъжете си бяха мъже. Обичаха да крият тайните си и плановете си.
— Не знам дали е разумно. Но го правя — отвърна той и седна отново. — Действай, Уил. Искам до довечера знамената да са изгорени. Никакво криене, ясно ли е?
Уил се вцепени. След това се обърна и излезе от палатката, без да отвърне. Изглеждаше така, сякаш се чувства предаден. Странно, но Мургейз усети, че и тя малко се чувства така. Беше глупаво. Нали искаше точно това — точно това трябваше да направи Перин. И все пак хората бяха уплашени, и то с основание. Това небе, нещата, които ставаха по света… Е, в такова време може би един мъж трябваше да бъде извинен, че поема командването.
— Ти си глупак, Перин Айбара — каза Масури. Можеше да е доста груба понякога.
— Синко — обърна се Трам към Перин, — момчетата вложиха много в това знаме.
— Твърде много — каза Перин.
— Може би. Но е добре да имаш нещо, към което да поглеждаш. Когато свали другото знаме, беше тежко за тях. Това ще е още по-лошо.
— Трябва да се направи — заяви Перин. — Мъжете на Две реки твърде много се привързаха към него, започнаха да говорят така, все едно ще останат с мен, вместо да се върнат при семействата си, където им е мястото. Когато порталите ни заработят отново, Трам, ще ги вземеш и ще ги отведеш — погледна към Берелайн. — Предполагам, че не мога да се отърва от теб и хората ти. Ти ще се върнеш с мен при Ранд.
— Не знаех, че държиш да се „отървеш“ от нас — отвърна сухо Берелайн. — Не изглеждаше толкова несклонен да приемеш подкрепата ми, когато поиска услугите на Крилатата ми гвардия в спасяването на жена си.
Перин вдиша дълбоко.
— Благодарен съм за помощта ви, на всички ви. Свършихте добра работа в Малден, и не само за Файле и Алиандре. Това беше нещо, което трябваше да се направи. Но да ме изгори дано, то вече приключи. Ако искате да продължите и да тръгнете след Ранд, сигурен съм, че той ще ви приеме. Но моите Аша’ман са изтощени, а задачите, които ми се дадоха, са изпълнени. Имам едни куки вътре в мен, които ме теглят към Ранд. Преди да мога да го направя, трябва да приключа с всички вас.