— Съпруже — намеси се Файле. Гласът ѝ прозвуча рязко. — Може ли да предложа да започнем с тези, които искат да бъдат отпратени?
— Да — каза Аравайн. Бившата гай-шайн седеше почти в дъното на палатката и човек лесно можеше да я подмине, въпреки че се беше превърнала във важна сила в лагерната администрация на Перин. Действаше като негов неофициален стюард. — Някои от бежанците биха се радвали да се върнат по домовете си.
— Бих предпочел да ги изпратя всички, ако мога — каза Перин. — Грейди?
Ашаманът сви рамене.
— Порталите, които направих за съгледвачите, не ме натовариха много и мисля, че бих могъл да отворя по-големи. Още съм малко изтощен, но общо взето преодолях болестта. На Неалд ще му трябва повече време обаче.
— Милорд — Балвер се покашля тихо. — Имам няколко любопитни числа. Придвижването на толкова много хора, колкото имате сега, през портали ще отнеме часове, може би дни. Няма да е бързо начинание, както докато се приближавахме към Малден.
— Груба работа ще е, милорд — допълни Грейди. — Не мисля, че ще мога да задържа някой отворен за толкова дълго. Не и ако държите да съм достатъчно силен и в добра форма, просто за всеки случай.
Перин заоглежда отново картата. Чашата на Берелайн беше празна. Мургейз заситни бързо да я напълни.
— Добре тогава — каза Перин. — Ще започнем да отпращаме по-малки групи, от тези, които искат да си отидат.
— Също тъй — заговори Файле, — може би е време да пратим емисари да се свържат с лорд Дракона. Може би ще благоволи да ни прати още Аша’ман.
Перин кимна.
— Според последните данни, които имаме, той беше в Кайриен — каза Сеонид. — Най-големият брой бежанци са оттам, тъй че можем да започнем с изпращането на някои от тях у дома им, заедно със съгледвачи, които да се срещнат с лорд Дракона.
— Той не е там — каза Перин.
— Откъде знаеш? — попита Едара и остави чашата си. Мургейз се промъкна отстрани и я дръпна да я напълни. Най-стара от Мъдрите и може би първата сред тях — трудно беше да се определи при Мъдрите, — Едара изглеждаше изумително млада за възрастта, която ѝ приписваха. Мъничката дарба на Мургейз в Единствената сила бе достатъчна, за да ѝ подскаже, че тази жена е силна. Може би най-силната тук в павилиона.
— Аз… — Перин сякаш се смути. Имаше ли източник на информация, който не искаше да споделя? — Ранд има навика да е там, където не го очакваш. Съмнявам се, че е останал в Кайриен. Но Сеонид е права — това е най-доброто място, където можем да започнем да го търсим.
— Милорд — намеси се Балвер. — Безпокоя се, че бихме могли да го, мм, объркаме, ако не внимаваме. Тълпи бежанци, които се връщат през портали неочаквано? От дълго време не сме били във връзка. Може би ще е добре освен свързването с Дракона да пратим съгледвачи да съберат информация?
Перин кимна.
— Да, това ще е добре.
Балвер се отпусна, видимо доволен, въпреки че умееше удивително добре да крие чувствата си. Защо държеше толкова много да прати някой в Кайриен?
— Ще призная — заговори Грейди, — че съм притеснен с движението на всички тези хора. Дори след като Неалд се оправи, ще е изтощително да задържаме портали отворени достатъчно дълго, за да преминат всички.
— Перин Айбара — намеси се Едара. — Може би има начин да се справим с този проблем.
— Как?
— Тези чирачки говореха за нещо. Кръг, така ли се наричаше? Ако се свържем, Аша’ман и някои от нас, вероятно ще можем да им дадем силата да сътворят достатъчно големи портали.
Перин се почеса по брадата.
— Грейди?
— Никога не съм се свързвал в кръг, милорд. Но бихме могли да го измислим… е, по-големи портали биха прехвърлили повече хора по-бързо. Би могло да помогне много.
— Добре — Перин отново се обърна към Мъдрата. — Какво ще ми струва да опитате това?
— Твърде дълго си работил с Айез Седай, Перин Айбара — изсумтя Едара. — Не всичко трябва да се прави за цена. Това ще облагодетелства всички ни. От доста време обмисляме да го предложим.
Перин се намръщи.
— Откога знаете, че това би могло да подейства?
— Достатъчно дълго.
— Да те изгори дано, жено, защо не ми го каза по-рано тогава?
— Повечето време ти не държеше много на положението си на водач — хладно отвърна Едара. — Уважението е нещо, което се печели, а не се иска, Перин Айбара.