При тези дръзки думи Мургейз затаи дъх. Повечето господари щяха да посегнат на човек заради такъв тон. Перин замръзна, но след това кимна, сякаш отговорът бе очакван.
— Твоите Аша’ман бяха болни, когато си го помислихме първия път — продължи Едара. — Нямаше да се получи. Сега е подходящият момент да повдигнем въпроса. Затова го направих.
„Обижда Айез Седай в един момент — помисли Мургейз, — а в следващия постъпва точно като тях.“ Все пак пленничеството в Малден ѝ бе помогнало да започне да разбира айилските порядки. Всички твърдяха, че айилците са непонятни, но Мургейз не вярваше много на тези приказки. Айилците бяха хора като всички останали. А една кралица трябваше да може да разбира всички хора във владението си… и във владенията на всички възможни врагове.
— Добре — каза Перин. — Грейди, не се уморявай много, но започни да работиш с тях. Виж дали ще можете да оформите кръг.
— Да, милорд — Грейди винаги изглеждаше някак отчужден. — Може би ще е добре и Неалд да се включи. Още се замайва, когато стои прав, но го сърби да прави нещо със Силата. Това може да се окаже добър начин да се върне на работа.
— Добре.
— Не довършихме обсъждането за съгледвачите, които пращаме в Кайриен — каза Сеонид. — Бих искала да съм с групата.
Перин се почеса по брадичката.
— Добре. Вземи Стражниците, две Деви и Пел Айдаер. Бъдете дискретни, доколкото е възможно.
— И Камайле Нолаисен ще отиде — каза Файле. Разбира се, че щеше да добави и една Ча Файле в групата.
Балвер се покашля.
— Милорд. Имаме ужасна нужда от хартия и нови пера, да не говорим за някои по-деликатни материали.
Перин се намръщи.
— Това може да изчака.
— Не — каза бавно Файле. — Не, съпруже, мисля, че предложението е добро. Трябва да пратим човек да вземе запаси. Балвер, би ли отишъл ти лично за тези неща?
— Ако милейди пожелае — отвърна секретарят. — Горя от желание да посетя школата, която Дракона е отворил в Кайриен. Те ще имат нужните ни неща.
— В такъв случай може да отидеш и ти — каза Перин. — Но никой друг. Светлина! Още някой и току-виж сме пратили цялата проклета армия.
Балвер кимна, видимо доволен. Този човек явно вече шпионираше за Перин. Щеше ли да каже на Айбара коя всъщност е тя? Беше ли му го казал вече? Перин не даваше вид, че го знае.
Събра още чаши. Съвещанието беше на приключване. Разбира се, че Балвер щеше да предложи услугите си да шпионира за Айбара. Трябваше по-рано да поговори със сухия мъж и да види каква може да е цената за мълчанието му. Такива грешки можеше да струват трона на една кралица.
Замръзна, докато посягаше за друга чаша. „Ти вече не си кралица. Престани да мислиш като кралица!“
През първите седмици след абдикирането си се беше надявала да намери начин да се върне в Андор, за да бъде в помощ на Елейн. Само че колкото повече го премисляше, толкова повече се уверяваше, че трябва да остане настрана. Всеки в Андор трябваше да смята, че Мургейз е мъртва. Всяка кралица трябваше сама да си проправи пътя, а Елейн щеше да изглежда като марионетка на майка си, ако Мургейз се върнеше. Освен това Мургейз си бе създала много врагове, преди да напусне. Защо все пак бе направила такива неща? Спомените ѝ за онези времена бяха смътни, но завръщането ѝ щеше само да отвори стари рани.
Продължи да събира чашите. Може би трябваше да извърши благородния акт, тоест да се самоубие. Ако враговете на трона откриеха коя е, можеха да я използват срещу Елейн по същия начин, както щяха да го направят Белите плащове. Но засега не представляваше заплаха. Освен това бе убедена, че Елейн няма да изложи на риск сигурността на Андор дори за да спаси майка си.
Перин се сбогува с присъстващите и даде няколко разпореждания за вечерния лагер. Мургейз коленичи и почисти с кърпа пръстта от една чашка, обърнала се на пода. Ниал ѝ беше казал, че Гебрил е мъртъв и че ал-Тор държи Кемлин. Това трябваше да е подтикнало Елейн да се върне, нали? Беше ли кралица? Бяха ли я подкрепили Домовете, или ѝ се бяха опълчили заради стореното от Мургейз?
Групата съгледвачи можеше да донесе новини, за които Мургейз жадуваше. Трябваше да намери начин да присъства на всяко заседание, обсъждащо донесенията им, може би като предложи да им поднася чай. Колкото по-добра станеше в работата си като слугиня на Файле, толкова по-близо щеше да е до важните събития.
Щом Мъдрите излязоха от палатката, Мургейз зърна едного отвън. Таланвор, предан, както винаги. Висок, широкоплещест, носеше меча си окачен на кръста и очите му гледаха загрижено.