Следваше я почти неизменно след Малден и макар тя да се беше оплаквала от това просто по принцип, всъщност нямаше нищо против. След двата месеца раздяла той искаше да използва всяка възможност да бъдат заедно. Вгледаше ли се в тези красиви младежки очи, не можеше да понесе мисълта за самоубийство, дори за благото на Андор. Чувстваше се глупаво от това. Нима не бе позволила вече поривът на сърцето ѝ да ѝ донесе достатъчно неприятности?
Малден я бе променил обаче. Таланвор ѝ беше липсвал ужасно. А след това бе дошъл, макар да бе поел голям риск. Беше ѝ по-предан от самия Андор. И по някаква причина точно от това се нуждаеше Мургейз. Тръгна предпазливо към него, като крепеше осем чашки в извивката на ръката си и носеше чинийките в другата.
— Мейгдин — каза Перин, докато тя излизаше от палатката. Мургейз се поколеба и се обърна. Само Перин и жена му не се бяха оттеглили.
— Върни се тук — каза Перин. — Таланвор, ти също можеш да влезеш. Виждам как дебнеш отвън. Честно. Не че някой щеше да бръкне и да я отмъкне, докато беше в палатка, пълна с Мъдри и Айез Седай!
Мургейз повдигна вежди. Доколкото бе забелязала, Перин също вървеше след Файле почти толкова неотлъчно.
Таланвор влезе и ѝ хвърли усмивка. Взе няколко чашки от ръката ѝ и двамата застанаха пред Перин. Таланвор се поклони официално и жестът му подразни Мургейз. Все още беше член на Гвардията на кралицата — единственият верен, доколкото знаеше. Не трябваше да се кланя на това селско парвеню!
— Дадоха ми един съвет още когато се присъединихте към нас — заговори рязко Перин. — Е, мисля, че е крайно време да се вслушам в него. Напоследък вие двамата сте като младеж и девойка от различни села, въздишате един за друг в часа преди края на неделята. Крайно време е да се ожените. Бихме могли да накараме Алиандре да го направи, или аз бих могъл. Имате ли някаква традиция за спазване?
Мургейз примига от изненада. Проклета да е Лини, че беше пуснала тази муха в главата на Перин! Изпита внезапна паника, макар че Таланвор я погледна питащо.
— Идете се преоблечете в нещо по-хубаво, ако искате — каза Перин. — Съберете хората, които искате за свидетели, и се върнете тук след час. И да приключим с тази глупост.
Лицето на Мургейз пламна от гняв. Глупост? Как смее! И то по този начин! Да я отпраща така като дете, все едно, че чувствата ѝ — любовта ѝ — са просто някаква дребна досада за него?
Перин започна да навива картата, но ръката на Файле на рамото му го накара да вдигне глава и той забеляза, че заповедите му не са изпълнени.
— Е? — попита Перин.
— Не, Перин Айбара — каза Мургейз. — Няма да се върна тук след час, за да бъда омъжена.
— Но…
— Ако искате да ви се донесе чай или да се почисти палатката ви, или нещо да се опакова, тогава ме повикайте. Ако пожелаете да се изперат дрехите ви, ще се подчиня. Но аз съм ваша слугиня, Перин Айбара, а не ваш поданик. Вярна съм на кралицата на Андор. Нямате никаква власт да ми давате такава заповед.
— Аз…
— Дори самата кралица не би си позволила да поиска това! Да принудите двама души да се оженят само защото ви е омръзнал начинът, по който се гледат един друг? Като две хрътки, които искате да се сношат и после да продадете палетата?
— Не го мислех така.
— Но все пак го казахте. Освен това как можете да сте сигурен в намеренията на младежа? Говорихте ли с него, попитахте ли го, беседвахте ли с него, както един господар би постъпил при подобен проблем?
— Но, Мейгдин — каза Перин. — Той наистина държи на теб. Трябва да си разбрала как се държа, докато беше в плен. Светлина, жено, та то е очевидно!
— Сърдечните проблеми никога не са очевидни — изправи рамене и отново се почувства почти като кралица. — Ако избера да се оженя за някого, ще го направя по свое решение. Като за човек, който твърди, че не обича да командва, определено ви харесва да се разпореждате. Как може да сте сигурен, че искам обичта на този мъж? Познавате ли сърцето ми?
Таланвор до нея се вцепени. След това се поклони официално на Перин и излезе. Чувствителен беше. Е, добре, трябваше да разбере, че няма да позволи да я подмятат. Никога вече. Първо Гебрил, след това Валда, а сега и Перин Айбара? За Таланвор нямаше да е добре, ако получеше жена, омъжила се за него, защото са ѝ казали да го направи.
Мургейз изгледа Перин, който се беше изчервил, и смекчи тона си.
— Още сте неопитен в управлението, тъй че ще ви дам един съвет. Има неща, в които един господар трябва да се въвлече, но има и други, към които никога не бива да посяга. Ще научите разликата с практиката, но бъдете така добър да не настоявате за такива неща преди поне да сте се посъветвали с жена си.