— Наистина е пълно с Мраколюбци. Борнхалд ви каза за Златоокия. В Две реки този Перин Айбара бе вдигнал знамето на древната Манедерен и събираше войска измежду селяните. Тренираните войници може да се надсмиват на взети на служба селяци, но съберете на едно място достатъчно и стават опасни. Повечето са опитни с кривака и лъка.
— В течение съм — отвърна сухо Галад, спомнил си един особено смущаващ урок, който му бяха дали веднъж.
— Та този мъж, Перин Айбара — продължи Биар, — е твар на Сянката, ясно е като бял ден. Наричат го Златоокия, защото очите му наистина са златни, цвят, какъвто не е имал никой човек. Сигурни бяхме, че Айбара вкарваше тролоците, използваше ги да принуди хората на Две реки да влязат в армията му. Накрая ни прогони оттам. Сега е тук, пред нас.
Съвпадение ли беше, или нещо повече?
Биар явно разсъждаваше в същата посока.
— Милорд Капитан-командир, може би трябваше да го спомена по-рано, но Две реки не беше първото ми преживяване с това същество Айбара. Той уби две от Чедата на един изоставен път в Андор, преди около две години. Пътувах с бащата на Борнхалд. Срещнахме Айбара на бивак край главния път. Тичаше с вълци като дивак! Уби двама души, преди да успеем да го усмирим, после избяга през нощта, след като го пленихме. Милорд, той трябваше да бъде обесен.
— Има ли други, които могат да потвърдят това? — попита Галад.
— Чедо Отатар може. А Чедо Борнхалд може да потвърди какво видяхме в Две реки. Златоокия беше и при Фалме също тъй. Само заради онова, което направи там, трябва да бъде изправен на съд. Ясно е. Светлината ни го е довела в ръцете.
— Сигурен ли си, че нашите хора са сред Белите плащове? — попита Перин.
— Не можах да видя лица — каза Гаул, — но очите на Илиас Мачира са много остри. Казва, че е сигурен, че е видял Бейзъл Джил.
Перин кимна. Златните очи на Илиас сигурно бяха също толкова добри като неговите.
— Сюлин и съгледвачите ѝ съобщават подобни неща — каза Гаул и взе чашата ейл, която Перин му наля от каната. — Армията на Белите плащове има много коли, също като онези, които пратихме напред. Открила го е рано тази сутрин, но ме помоли да ти го предам, след като се събудиш, защото знае, че влагоземците са сприхави, когато ги безпокоят сутринта.
Гаул явно нямаше представа, че може да го обижда. Перин беше влагоземец. Влагоземците бяха сприхави, поне по мнението на айилците. Тъй че Гаул просто съобщаваше общоприет факт.
Перин поклати глава и счупи едното яйце. Беше преварено, но ставаше за ядене.
— Сюлин забелязала ли е някого, когото познава?
— Не, макар че е видяла няколко гай-шайн. Само че Сюлин е Дева, тъй че може би трябва да пратим някой друг да потвърди думите ѝ — някой, който няма да използва повода да настоява да ни пере долните дрехи.
— Проблем с Байн и Чиад ли имаш?
Гаул се намръщи отвратено.
— Кълна се, тези жени ще ме побъркат. Що за мъж би търпял такива неща? Че то по-добре Заслепителят на зрака да ти е гай-шайн, отколкото тия двете.
Перин се изкиска.
— Както и да е, пленниците изглеждат непокътнати и здрави. Но има и още нещо в донесението. Една от Девите видяла над лагера да се вее знаме, което се виждало ясно, тъй че го нарисува за секретаря ти, Себбан Балвер. Според него означавало, че с тази армия язди лично лорд Капитан-командирът.
Перин наведе очи към последното парче шунка. Това не беше добра новина. Никога не бе срещал лорд Капитан-командира, но беше срещал един от лорд капитаните на Белите плащове веднъж. В онази нощ Скокливец бе умрял. Нощ, която го терзаеше вече от две години.
Беше нощта, в която самият той за първи път бе убил.
— Какво повече ви трябва? — Биар се наведе към него, хлътналите му очи блестяха трескаво. — Имаме свидетели, които видяха как този мъж уби двама от нашите! Ще го оставим ли просто да мине така покрай нас, все едно, че е невинен?
— Не — отвърна Галад. — Не, в името на Светлината, ако това, което казваш, е вярно, не можем да го направим. Дългът ни е да носим справедливост на онеправданите.
Биар се усмихна жадно.
— Пленниците разкриха, че кралицата на Геалдан му се е заклела във васална вярност.
— Това би могло да представлява проблем.
— Или удобна възможност. Може би Геалдан е точно това, от което Чедата имат нужда. Нов дом, място, където да се преустроим. Говорите за Андор, милорд Капитан-командир, но колко дълго ще ни изтърпят там? Говорите за Последната битка, но до нея може да има още много месеци. Ами ако освободим цяла държава от хватката на един ужасен Мраколюбец? Със сигурност кралицата — или наследникът ѝ — ще се чувстват задължени към нас.