На един завой фенерът на Том освети група Червени ръце, изтегнали се край пътя. Гурфин, сержант на отделение, стана и отдаде чест. Беше як и широкоплещест, не особено умен, но с остър поглед.
— Лорд Мат!
— Някакви новини, Гурфин? — попита Мат.
Сержантът се намръщи.
— Ами… Май има нещо, което сигурно ще искате да научите — Светлина! Говореше по-бавно и от пиян сеанчанец. — Айез Седай се върнаха в лагера. Докато ви нямаше, милорд.
— И трите ли?
— Да, милорд.
Мат въздъхна. И да имаше някаква надежда, че този ден няма да е толкова горчив, това я отми. Беше се надявал, че ще се задържат в града за няколко дни.
Двамата с Том оставиха пътя и заслизаха през някакви коприви и треволяци. Фенерът на Том огряваше кафявите стръкове. От една страна, беше хубаво, че отново е в Андор. Чувстваше се почти като у дома с горичките кожолист и сургум. Само че гледката на толкова залиняла трева беше обезсърчаваща.
Как да постъпи с Елейн? Жените бяха неприятна пасмина. Айез Седай бяха още по-лоши. Кралиците бяха най-лошите от всички. А Елейн беше едновременно всички тези три проклети неща. Как щеше да я накара да му даде леярните си? Беше приел предложението на Верин отчасти защото смяташе, че това ще го доведе по-бързо до Андор, та да започне работата по драконите на Алудра!
Лагерът на Бандата бе разположен на няколко хълма, защитен с траншеи около най-високия, в центъра. Силата на Мат беше срещнала Естеан и другите, заминали напред към Андор, и Бандата отново бе съвсем цяла. Горяха огньове. Нямаше проблем да се намерят сухи дърва за огрев напоследък. Димът се задържаше във въздуха, чуваше се мъжки говор и подвиквания. Още не беше много късно, а и Мат не беше наложил комендантски час. Ако той не можеше да отдъхне, поне хората му да могат. Можеше да се окаже последният им шанс преди Последната битка.
„Тролоци в Граничните земи. Трябват ни ония дракони. И то бързо.“
Отвърна на поздравите на няколкото поста и се раздели с Том, който бе решил да си намери легло и да поспи с проблемите си през нощта. Пътьом си отбеляза няколко промени, които можеше да направи в лагера. Както бяха подредени склоновете на хълмовете, лека конница можеше атакува в галоп по коридора между тях. Само някой много дързък щеше да опита такава тактика, но самият той бе направил точно това по време на Битката в долината на Марисин в Кореманда. Е, не лично Мат, но някой в онези древни спомени.
Все повече и повече приемаше онези спомени като свои. Не беше молил за тях — каквото и да твърдяха ония проклети лисици, — но беше платил за тях с белега на врата си. Бяха се оказали полезни в не един случай.
Най-после стигна до палатката си, с намерението да си вземе чисти долни дрехи, преди да намери друга палатка за нощта, когато чу женски глас да го вика:
— Матрим Каутон!
Проклета пепел! Почти беше успял. Обърна се с неохота.
Теслин Барадон не беше хубавица. Можеше всъщност да мине за прилично миртово дърво с тия кокалести пръсти, тия тесни рамене и слабото си лице. Носеше червена рокля и през няколкото недели очите ѝ бяха изгубили повечето боязлива плахост, която бе показвала след времето, преживяно от нея като дамане. Имаше вече толкова добре трениран твърд поглед, че можеше да спечели състезание по втренчено гледане със стълб.
— Матрим Каутон — заговори тя и се приближи към него. — Налага ми се да говоря с тебе.
— Струва ми се, че вече го правиш — отвърна Мат и пусна ръката си от платнището на входа. Изпитваше лека симпатия към Теслин, въпреки вярната си преценка, но нямаше да я покани вътре. Все едно да поканиш лисица в курника си, колкото и добро мнение да имаш за въпросната лисица.
— Тъй да бъде — отвърна тя. — Чу ли новината за Бялата кула?
— Новина ли? — каза Мат. — Не, не съм чул новина. Слухове обаче… Мозъкът ми е пълен с тях. Според някои Бялата кула се обединила отново, вероятно говориш точно за това. Но също тъй чух мнозина да твърдят, че още са във война. Че Амирлин щяла да води Последната битка вместо Ранд, че Айез Седай били решили да си отгледат армия войници, като първо си ги родят, и че летящи чудовища нападнали Бялата кула. Последното вероятно просто са истории за ракен, долетели от юг. Но мисля, че онова за Айез Седай, дето ще отглеждат армия от бебета, е малко пресилено.
Теслин го изгледа мръснишки. Той не извърна очи. Баща му винаги беше казвал, че е по-упорит и от пън.
Забележително, Теслин въздъхна и изражението ѝ омекна.
— Ти, разбира се, с право си скептичен. Но не можем да пренебрегнем новината. Дори Едесина, която глупаво взе страната на бунтовничките, желае да се върне. Смятаме да тръгнем заранта. Тъй като имаш навик да спиш до късно, исках да дойда при теб тази нощ и да ти изкажа благодарността си.