— Какво?!
— Благодарността си, господин Каутон — отвърна сухо Теслин. — Това пътуване не беше лесно за никого от нас. Имаше моменти на… напрежение. Не казвам, че съм съгласна с всяко решение, което взе. Това не отменя факта, че без тебе все още щях да съм в ръцете на сеанчанците — тя потръпна. — Преструвам се, в най-личните си моменти, че щях да им устоя и все някога да се измъкна сама на свобода. Важно е човек да поддържа някои илюзии за себе си, не мислиш ли?
Мат се почеса по брадичката.
— Може би, Теслин. Може би, наистина.
Забележително, тя му протегна ръка.
— Помни, ако някога дойдеш до Бялата кула, има жени, които са ти длъжници, Матрим Каутон. Не го забравяй.
Хвана ръката ѝ. Беше точно толкова кокалеста на допир, колкото изглеждаше, но се оказа по-топла, отколкото очакваше. На някои Айез Седай лед течеше в жилите им, това беше сигурно. Но други май не бяха чак толкова лоши.
Тя му кимна. Уважително кимване. Почти поклон. Мат пусна ръката ѝ. Чувстваше се, хм, разколебан. Тя се обърна да тръгне към палатката си.
— Ще ви трябват коне — каза той. — Ако изчакате, докато стана заранта, ще ви дам няколко. И малко провизии. Няма да е добре да умрете от глад, докато стигнете Тар Валон, а според това, което видяхме напоследък, селата, през които ще минете, няма да имат излишна.
— Ти каза на Джолайн…
— Преброих отново конете — каза Мат. Проклетите зарове продължаваха да тропат в главата му, да ги изгори дано. — Още веднъж преброих конете на Бандата. Оказва се, че можем да заделим няколко. Можете да ги вземете.
— Не дойдох да те манипулирам да ни дадеш коне — отвърна Теслин. — Искрена съм.
— Така си и помислих — рече Мат, докато се обръщаше и вдигаше платнището на входа. — Точно затова предложих — пристъпи в палатката.
И замръзна. Тази миризма…
На кръв.
Глава 9
Кръв във въздуха
Мат залегна мигновено. Инстинктът спаси живота му — нещо изфуча във въздуха над главата му.
Превъртя се настрани и ръката му плесна в нещо мокро на пода.
— Убийство! — изрева той. — Убийство в лагера! Проклето убийство!
Нещо се движеше към него. Палатката беше съвсем тъмна, но успя да го чуе. Дръпна се и късметът отново се оказа на негова страна, понеже нещо друго шибна в празното близо до него.
Претърколи се, посегна настрани. Беше оставил…
Ето там! Надигна се до постелята си и ръката му докопа дървения прът. Метна се назад и се изправи, надигнал ашандарей, след това рязко се завъртя и посече… не движещата се през палатката към него фигура, а стената.
Платът се скъса лесно и Мат изскочи навън, стиснал с една ръка копието с дългото острие. С другата ръка посегна към каишката на шията си, издърпа медальона с лисичата глава и се шмугна в храстите извън палатката.
От близкия фенер на стълба на пресечката на лагерните пътеки идваше слаба светлина. На нея Мат различи фигурата, измъкнала се от разкъсаната палатка. Фигура, която се беше страхувал да види. Голамът приличаше на човек, тънък, с пясъчноруса коса и невзрачно лице. Единствената отлика у съществото беше белегът на бузата му.
Трябваше да изглежда безвредно и незабележимо. Ако видеха това нещо сред тълпа, повечето хора нямаше да му обърнат внимание. Щяха да го усетят едва в мига, в който раздере гърлото им.
Мат заотстъпва назад. Палатката му беше в подножието на хълма и той тръгна заднешком нагоре по склона, като в същото време заувива края на каишката на медальона около острието на ашандарей. Съвсем не беше идеалното решение, но го беше опитвал. Медальонът бе единственото нещо, за което знаеше, че може да нарани голама. Действаше бързо, без да спира да реве за помощ. Войниците щяха да са напълно безполезни срещу това нещо, но пък голамът беше казал, че са му заповядали да избягва много внимание. Вниманието можеше да го прогони.
Съществото наистина се поколеба. Озърна се към лагера, после отново се обърна към Мат и застъпва напред. Движенията му бяха плавни като коприна, понесена от вятъра.
— Трябва да си горд — зашепна му то. — Онзи, който властва над мен, те иска повече от всеки друг. Трябва да пренебрегна всички други, докато не вкуся твоята кръв.
В лявата си ръка съществото държеше дълга кама. От дясната капеше кръв. По гърба на Мат полазиха ледени тръпки. Кого беше убило? Кой още бе убит вместо Матрим Каутон? Образът на Тилин отново пробяга в ума му. Не беше видял трупа ѝ. Сцената бе останала за въображението му. За жалост имаше прекалено добро въображение.