И с образа в главата и с миризмата на кръвта във въздуха, Мат направи най-глупавото, което можеше да направи. Атакува.
Изкрещя в тъмното, завъртя се мълниеносно и замахна с ашандарей. Но съществото бе ужасно бързо. Все едно изтече от пътя на оръжието му.
Заобиколи го като вълк, закръжил около жертвата си, стъпките му едва издаваха звук по сухата трева. Замахна за удар и фигурата му се разми в тъмното. Само инстинктивния скок назад успя да спаси Мат. Той отново размаха ашандарей. Медальонът като че ли притесни съществото. Светлина, без него Мат щеше да е мъртъв и кръвта му да тече по земята!
Голамът отново настъпи към него като втечнен мрак. Мат замаха дивашки и успя да закачи голама повече с късмет, отколкото с нещо друго. Медальонът изсъска, щом докосна дланта на чудовището. Миризма на изгоряла плът се вдигна във въздуха и голамът залитна назад.
— Не трябваше да я убиваш, да те изгори дано! — изрева Мат. — Можеше да я оставиш! Не искаше нея, искаше мен!
Съществото само се ухили с ужасно черната си уста и криви зъби.
— Птицата трябва да лети. Човекът — да диша. Аз трябва да убивам.
Понесе се плавно напред и Мат разбра, че е в голяма беда. Виковете за тревога вече ехтяха из лагера. Бяха изтекли едва няколко мига, но още няколко и щеше да дойде помощ. Само още няколко мига…
— Казано ми е да ги убия всички — зашепна голамът. — Да те изкарам от кожата ти. Мъжа с мустаците, стария, който се намеси последния път, малката тъмнокожа жена, която обичаш. Всички тях, освен ако не те довърша сега.
Да го изгори дано тоя голам. Откъде знаеше за Тюон? Как? Беше невъзможно!
Беше толкова стъписан, че едва му остана време да вдигне ашандарей, когато голамът скочи към него. Мат изруга, завъртя се настрани, но много късно. Ножът на съществото блесна във въздуха. След това оръжието отскочи и посече встрани от пръстите му. Мат се сепна, усетил как нещо се затегна около него и го дръпна назад, извън замаха на чудовището.
Сплитове на Въздух. Теслин! Стоеше пред палатката му, впила очи в тях, с изопнато лице.
— Не можеш да го засегнеш пряко със сплитове! — изкрещя Мат, след като Въздух го пусна на земята по-далече от голама. Ако проклетият ѝ сплит можеше да го вдигне достатъчно високо, нямаше да има нищо против! Но никога не бе виждал Айез Седай да вдигат някого на повече от крачка.
Застъпва настрани, а голамът връхлетя към него. После нещо голямо излетя между двамата и принуди съществото да залегне плавно. Нещото — стол! — се разби в склона до тях. Голамът се превъртя, щом една голяма пейка се натресе в него и го отхвърли назад.
Мат се надигна и погледна към Теслин, която бъркаше в палатката му с невидимите си сплитове Въздух. Умна жена. Сплитовете не можеха да докоснат голама, но нещо хвърлено с тях можеше.
Това обаче нямаше да го спре. Мат беше видял веднъж как съществото изтръгна нож, забит в гърдите му, с безразличието на човек, отскубнал конец от дрехата си. Но по пътеките вече тичаха войници, понесли пики, мечове и щитове. Целият лагер беше осветен.
Голамът го изгледа с гняв и се втурна към тъмното извън лагера. Мат се обърна и замръзна, щом видя двама от Червените ръце, вдигнали пиките си срещу идващото към тях същество. Гордеран и Фергин. Двама от оцелелите в Ебу Дар.
— Не! — изрева Мат. — Пуснете го…
Много късно. Голамът равнодушно се плъзна между пиките, сграбчи двамата за гърлата и стисна пръсти. Завъртя се, разкъса плътта им и ги пусна на земята. След това потъна в тъмното.
„Да те изгори дано! — помисли Мат и понечи да се втурне след него. — Ще те изкормя и ще…“
Замръзна. Миризмата на кръв. В палатката му. Почти бе забравил за това.
Олвер! Мат се втурна в палатката. Вътре беше непрогледно тъмно, но миризмата на кръв го удари отново.
— Светлина! Теслин, можеш ли…
Зад него се появи кълбо светлина.
Беше достатъчна, за да освети ужасната сцена. Лопин, слугата му, лежеше мъртъв и подът на палатката бе потъмнял от локва кръв. Други двама — Ридем и Уил Рийви, Червени ръце, които бяха пазили на входа му — бяха струпани върху постелята му. Трябваше да забележи, че не бяха на поста си. Глупак!
Жегна го скръб за мъртвите. Лопин, който едва наскоро се бе съвзел от смъртта на Нейлсийн. Светлината да го изгори дано, беше добър човек! Дори войник не беше, само слуга, доволен, че има за кого да се грижи. Почувства се ужасно, че се беше оплаквал от него. Без помощта му нямаше да може да се спаси в Ебу Дар.