И четиримата Червени ръце, двама от които бяха оцелели при предното нападение на голама.
„Трябваше да ги предупредя — помисли си Мат. — Трябваше да вдигна нащрек целия лагер.“ Щеше ли да помогне това? Голамът беше доказал, че на практика нищо не може да го спре. Мат подозираше, че съществото може да избие цялата Банда, за да стигне до него, ако се наложи. Спираше го само заповедта на господаря му да не привлича внимание.
От Олвер нямаше и помен, въпреки че момчето трябваше да спи на постелята си в ъгъла. Кръвта на Лопин беше стигнала до одеялото на Олвер и то бе прогизнало от нея. Мат вдиша дълбоко и започна да търси в бъркотията, обръщаше одеяла и надничаше зад походните мебели, уплашен от това, което можеше да намери.
Дойдоха още войници и засипаха ругатни. Целият лагер се беше вдигнал по тревога: свиреха рогове, палеха се фенери, дрънчаха оръжия.
— Олвер — каза Мат на войниците, струпани на входа. Беше претърсил цялата проклета палатка! — Някой виждал ли го е?
— Мисля, че беше с Ноал — отвърна клепоухият Слоун Медоу, Червена ръка. — Те…
Мат се измъкна навън и затича през лагера към палатката на Ноал. Пристигна точно когато белокосият мъж излезе навън и се заозърта тревожно.
— Олвер? — попита задъхан Мат, щом стигна до стареца.
— В безопасност е, Мат — отвърна Ноал. — Съжалявам… не исках да те притесня. Играехме на „Змии и лисици“ и момчето заспа на пода. Завих го с одеяло. Толкова до късно стои да те чака в тези нощи, че реших да не го будя. Трябваше да ти се обадя.
— Съжаляваш?! — въздъхна Мат и награби Ноал в прегръдката си. — Ти си един проклет чудесен човек. Спаси му живота!
Час по-късно Мат седеше с Том и Ноал в малката палатка на Том. Наоколо пазеха десетина Червени ръце, а за Олвер се бяха погрижили да спи в палатката на Теслин. Момчето изобщо не бе разбрало колко близо се бе оказало до смъртта. Дано никога да не научеше.
Мат отново носеше медальона си, въпреки че му се наложи да си намери друга каишка. Ашандарей беше срязал старата много лошо. Трябваше да измисли как да го връзва по-добре там.
— Том — заговори тихо Мат. — Съществото те заплаши, както и теб, Ноал. Не спомена за Олвер, но спомена Тюон.
— Откъде може да знае това нещо за нея? — попита Том и се почеса по главата.
— Стражите намериха друг труп извън лагера. Дери. — Дери беше войник, зачезнал от няколко дни, и Мат бе предположил, че е дезертирал. Случваше се понякога, въпреки че дезертьорството не бе обичайно в Бандата. — Мъртъв от няколко дни.
— Убило го е толкова отдавна? — Ноал се намръщи. Имаше изгърбени рамене и нос като голяма клюмнала чушка, израснала точно на средата на лицето му. Винаги беше изглеждал на Мат… похабен, с тия сбръчкани ръце, целите на възли.
— Сигурно го е разпитвало — каза Мат. — Открило е хора, с които се събирам, където беше палатката ми.
— Способно ли е на това? — учуди се Том. — Приличаше ми повече на хрътка, която те надушва.
— Знаеше къде да ме намери в двореца на Тилин — отвърна Мат. — Дори след като се махнах, влезе в покоите ѝ. Тъй че или е попитало някого, или е наблюдавало. Така и няма да разберем дали Дери е бил измъчван, или просто се е натъкнал на голама, докато той се е промъквал из лагера и е шпионирал. Но съществото е умно.
Все пак нямаше да тръгне подир Тюон, нали? Заплахите към приятелите му сигурно бяха само за да го изкарат от равновесие. В края на краищата тази нощ съществото бе показало, че са му заповядали да не привлича много внимание. Всичко това не успокои много Мат. Ако чудовището посегнеше на Тюон…
Имаше само един начин да предотврати това.
— И какво ще правим? — попита Ноал.
— Ще го подгоним — каза тихо Мат. — Ще го спипаме и ще го убием тоя проклет голам.
Ноал и Том се смълчаха.
— Няма да търпя това нещо да ни гони чак до кулата Генджей — заяви Мат.
— Но може ли да бъде убито, Мат? — попита Том.
— Всяко нещо може да бъде убито — отвърна Мат. — Теслин доказа, че може да го нарани с Единствената сила, с малко повече ум. Ще трябва да направим нещо подобно.
— Какво? — попита Ноал.
— Още не знам. Искам двамата да продължите подготовката си. Да сме готови да тръгнем за кулата Генджей веднага щом клетвата ми пред Верин ни го позволи. Да ме изгори дано, все пак трябва да говоря с Елейн. Искам драконите на Алудра да почнат да се правят. Ще трябва да ѝ напиша друго писмо. По-твърдо този път… Освен това ще направим някои промени. Аз ще започна да спя в града. Всяка нощ в различен хан. Бандата ще го знае, тъй че ако голамът слуша, ще го разбере. Няма да трябва да напада хората. Вие двамата също ще трябва да се преместите в града. Докато това не свърши, докато не умре или то, или аз. Въпросът е какво да направим с Олвер. Съществото не го спомена, но…