— Не трябваше да пращам Джил и другите напред — каза Перин. — Така позволих първата преминала сила да ги плени.
— Не можеше да предвидиш това — отвърна Илиас. — Нито можеше да предвидиш, че ще се забавим. Къде можеше да ги оставиш? Шайдо идваха зад нас и ако битката при Малден не беше свършила добре, Джил и другите щяха да бъдат заклещени между две групи вражески айилци.
Перин изръмжа тихо. Подметките на ботушите му леко затъваха в подгизналата земя. Мразеше миризмата на тази отъпкана кал, смесена с гнила растителност. Не беше чак като болестта на Погибелта, но му се струваше, че цялата земя вече е само на няколко стъпки от това.
Приближиха един от постовете. Стражите бяха двама — Хю Баран и Дарл Коплин. Имаше и още скрити съгледвачи, разбира се: мъже на Две реки в дърветата, Деви, обхождащи района. Но Перин се беше научил, че няколко мъже, видими на пост около лагера, внушават на всички вътре чувство за ред.
Стражите му отдадоха чест, макар че поздравът на Дарл беше малко небрежен. Издаваха странна смесица от миризми — съжаление, недоволство, разочарование. И смущение. Последното беше смътно, но все пак го имаше. Предполагаемото му увлечение с Берелайн все още бе прясно в умовете им и завръщането на Файле само подсилваше неудобството им. В Две реки животът на човек не беше лесен, ако го набедят в невярност.
Перин им кимна и продължи. Не влагаше много педантизъм в огледа си. Ако хората знаеха, че ще ги навестява всеки ден на постовете, щяха да поддържат форма. В повечето случаи. Предната нощ се беше наложило да срита заспалия Берин Тейн с ботуша си. А винаги внимаваше за миризма на пиене. Не изключваше възможността Джори Конгар да удря по някоя глътка, докато е на пост.
— Добре — заговори той. — Белите плащове държат хората ни и запасите ни — намръщи се при мисълта, че закупеното в Со Хабор зърно ще пълни коремите на Бели плащове. — Можем ли да се промъкнем крадешком и да ги освободим?
— Не виждам нужда се промъкваме — каза Грейди отзад. — Прощавайте, милорд, но май го превръщате в по-голям проблем, отколкото е.
Перин погледна през рамо жилавия мъж.
— Те са Бели плащове, Грейди. Винаги са голям проблем.
— Нямат нито един, който да може да прелива Силата — Грейди сви рамене. С черната куртка, иглата и все по-войнишкото си държане заприличваше все по-малко на селянин. — Неалд го усеща по-добре. Двамата с него можем да напердашим ония Чеда, докато ни дадат каквото искаме.
Перин кимна. Ненавиждаше идеята да позволи на ашаманите да се развихрят безнаказано. Миризмата на изгоряла плът във въздуха, раздраната и разбита земя. Миризмите на Думайски кладенци. Но не можеше да си позволи нова отвличаща атака, като при Малден. Окажеше ли се, че няма друг избор, щеше да даде заповедта.
Все още не обаче. „Няма съвпадения с тавирен.“ Вълците, Белите плащове. Неща, от които беше бягал от много време, се връщаха при него, за да го тормозят. Беше прогонил Чедата от Две реки. Много мъже, които бяха с него тогава, го бяха последвали тук.
— Може и да се стигне до това — отвърна на Грейди, без да спре. — Но може би не. Имаме по-голяма сила от тях и след като свалихме най-после онова проклето знаме с вълчата глава, може и да не разберат кои сме. Веем знамето на кралицата на Геалдан, а те минават през територията на Алиандре. Вероятно са видели запасите в колите на хората ни и са решили да ги „защитят“. Малко разговор, може би малко заплашване, може да се окаже достатъчно да ги убедим да ни върнат хората.
Илиас кимна, а и Грейди сякаш се съгласи, въпреки че Перин не беше сигурен в думите си. Белите плащове го бяха тормозили още от първите дни извън Две реки. Разправиите с тях никога не се оказваха лесна работа.
Като че ли времето бе дошло. Времето да сложи край на неприятностите си с тях, по един или друг начин.
Продължи обиколката и стигна айилския участък на лагера. Кимна на две Деви, излегнали се отпуснати на пост, но бдителни. Жените нито станаха, нито отдадоха чест — което го устройваше напълно, — но все пак му кимнаха. Определено си беше спечелил голям джи в очите им с начина, по който беше замислил и след това осъществил атаката срещу Шайдо.
Айилците поддържаха свои постове и нямаше причина да ги инспектира. Но все пак включваше и тях в обиколките си. Щом обикаляше другите части на лагера, струваше му се редно да го прави и тук.
Грейди изведнъж спря и се обърна рязко към палатките на Мъдрите.
— Какво? — изненадано попита Перин и огледа лагера. Не видя нищо необичайно.