Грейди се усмихна.
— Мисля, че са успели.
Навлезе в лагера на айилците, без да обръща внимание на гневните погледи, които му хвърлиха няколко Деви. Като нищо можеше да го изхвърлят, Аша’ман или не, ако Перин не беше тук.
Неалд работеше с Айез Седай да измислят кръговете. Ако Грейди беше видял нещо в сплитовете…
Перин закрачи след него и скоро стигнаха до кръга от палатки на Мъдрите в центъра на айилския стан. Земята между тях бе суха — изсушена най-вероятно със сплитове — и утъпкана. Там седяха Неалд, Едара и Масури. Фаджер Неалд беше млад мурандиец със засукани нагоре мустаци. Не носеше никакви игли все още, макар че сигурно щяха да го повишат, щом се върнеха от пътуването си. Откакто бяха тръгнали, беше нараснал в Силата.
Все още беше пребледнял от змийските ухапвания, които бе понесъл, но изглеждаше много по-добре, отколкото преди няколко дни. Усмихваше се, загледан във въздуха пред себе си, и миришеше на въодушевление.
Широк портал разцепи въздуха пред тях и Перин измърмори тихо. Като че ли водеше към едно място, където бяха лагерували преди няколко недели — голо, с нищо незабележимо поле.
— Действа ли? — попита Грейди и клекна до Неалд.
— Красиво е, Джур — отвърна тихо Неалд. В гласа му нямаше и намек от обичайната надутост. — Мога да усетя сайдар. Сякаш съм по-завършен сега.
— Ти ли го преливаш? — попита Перин.
— Не. Не ми се налага. Мога да го използвам.
— Как да го използваш? — попита Грейди нетърпеливо.
— Аз… трудно е да се обясни. Сплитовете са сайдин, но като че ли мога да подсиля със сайдар. Стига да мога сам да направя портал, изглежда, че мога да увелича Силата — и големината — с това, което ми отстъпват жените. Светлина! Чудесно е. Трябваше да го можем това преди месеци.
Перин погледна двете жени, Масури и Едара. Не изглеждаха възхитени като Неалд. Масури беше малко пребледняла и миришеше на страх. Едара миришеше на любопитство и тревога. Грейди бе споменал, че сътворяването на кръг по този начин като че ли изисква мъжете да придобият власт над жените.
— Значи скоро ще пратим групата съгледвачи в Кайриен — каза Перин и заопипва ковашката главоблъсканица в джоба си. — Грейди, уточни мисията с айилците и поставете порталите, както поискаха.
— Да, милорд — Грейди потърка набръчканото си чело. — Май ще трябва да остана да науча тази техника, вместо да продължавам с обиколките. Но първо трябва да поговоря с вас за нещо. Ако имате време.
— Щом искаш.
Перин се отдръпна от групата. Отстрани няколко други Мъдри се приближиха и казаха на Неалд, че е техен ред да опитат кръга с него. Изобщо не показваха, че Неалд командва, и той бързо се подчини. Много внимаваше с айилците, откакто беше казал нещо по-закачливо на една Дева и не му се размина да играе Целувката на Девата.
— За какво става дума, Грейди? — попита Перин, след като се отдалечиха малко.
— Ами, с Неалд май вече сме достатъчно добре, за да правим портали — заговори Грейди. — Чудех се дали бих могъл… — поколеба се. — Ами, дали бих могъл да прескоча до Черната кула за един следобед, да видя семейството си.
„Точно така — помисли Перин. — Има си жена и син.“ Ашаманът не говореше често за тях. Всъщност той изобщо не говореше много.
— Не знам, Грейди — отвърна Перин и се загледа към потъмнялото от облаци небе. — Имаме Бели плащове напред, а още не може да се разбере със сигурност дали Шайдо няма да ни заобиколят и да се опитат да ни ударят. Не ми се ще да остана без вас, докато не съм сигурен, че сме на безопасно място.
— Не е нужно да е задълго, милорд — отвърна Грейди. Перин забравяше понякога колко млад беше всъщност, само с шест или седем години по-голям от самия него. Изглеждаше толкова състарен в тази черна куртка, с потъмнялото си от слънце лице обаче.
— Ще намерим време — каза Перин. — Скоро. Не искам да объркаме нещо, докато не получим вест какво е станало, след като напуснахме — информацията можеше да е сила. Балвер го бе научил на това.
Грейди кимна. Изглеждаше успокоен, въпреки че Перин не му обеща нищо определено. Светлина! Дори Аша’ман започваха да миришат на хора, които виждат в него своя господар. А бяха толкова високомерни, когато започна всичко това.
— Никога не си се тревожил за това преди, Грейди — каза Перин. — Променило ли се е нещо?
— Всичко — отвърна Грейди и Перин долови лъх от миризмата му. Обнадежденост. — Промени се преди няколко недели. Но разбира се, вие не знаете. Никой не знае. Двамата с Фаджер не бяхме сигурни отначало, а и не бяхме сигурни дали го кажем на някого от страх, че ще прозвучи налудничаво.