— Какво да знам?
— Милорд, покварата. Вече я няма.
Перин се намръщи. Що за лудост беше това? Но Грейди не миришеше на луд.
— Случи се в онзи ден — каза Грейди, — в който видяхме нещо на север. Милорд, знам, че звучи невероятно, но е истина.
— Звучи като нещо, което може да е свързано с Ранд — каза Перин и цветовете се завихриха пред него. Прогони ги. — Щом го казваш, ще ти повярвам, Грейди. Но какво общо трябва да има това с Черната кула и семейството ти? Искаш да видиш дали другите Аша’ман ще се съгласят ли?
— О, всички ще се съгласят — отвърна Грейди. — То е… милорд, аз съм прост човек. Сора, тя винаги беше мислителката. Аз правя каквото трябва да се направи, и толкова. Е, включването ми в Черната кула бе нещо, което трябваше да се направи. Знаех какво ще се случи, когато ме изпитаха. Знаех, че го имам в мен. Имало го е и у баща ми, видите ли. Не говорим за това, но го е имало. Червените го открили млад, веднага след като съм се родил. Та значи когато отидох при лорд Дракона, знаех какво ще стане с мен. Още няколко години и щях да съм свършил. По-добре да ги прекарам в бой. Лорд Дракона ми каза, че съм войник, а един войник не може да изостави дълга си. Тъй че досега не съм молил да се върна. Вие имахте нужда от мен.
— Това се е променило ли?
— Милорд, покварата я няма. Аз няма да полудея. Това означава… ами, винаги съм имал причина да воювам. Но вече имам причина и да живея.
Перин го гледаше в очите. И разбра. Какво ли трябваше да е било? Да знаеш, че рано или късно ще полудееш и че ще трябва да те убият. Вероятно приятелите ти, които ще го нарекат „милост“.
Това беше усещал Перин у Аша’ман през цялото време, това бе причината да се държат настрана и често да изглеждат толкова мрачни. Всеки друг се бореше за живота си. Аша’ман се бореха… за да умрат.
„Точно това изпитва Ранд“, помисли Перин и цветовете отново се завихриха пред очите му и приятелят му се появи. Яздеше големия си черен кон през град с разкаляни улици и говореше с Нинив.
Перин тръсна глава и прогони образа.
— Ще те върнем у дома, Грейди. Ще имаш малко време с нея, преди да дойде краят.
— Просто искам да поговоря с нея, нали разбирате? И да видя малкия Гадрен. Сигурно няма да го позная.
— Сигурен съм, че е хубаво дете, Грейди.
Грейди се засмя. Беше странно, но хубаво, че го чува да се смее.
— Хубав ли? Гадрен? Не, милорд, може да е едричък за възрастта си, но изобщо не е хубав. Направо си е грозен. И все пак го обичам. Много — поклати глава развеселен. — Трябва да ида да науча този номер с Неалд. Благодаря ви, милорд.
Перин го погледа с усмивка, докато се отдалечи. Някаква Дева дойде тичешком в лагера. Докладва на Мъдрите, но достатъчно високо, за да може и той да я чуе.
— Непознат язди по пътя към лагера с мирен флаг. Облечен е като онези Чеда на Светлината.
Перин кимна, събра охраната си и забърза към пътя. Трам се появи отнякъде и закрачи до него. Стигнаха точно когато Белият плащ се доближи до първите постове. Яздеше снежнобял кон и носеше дълъг прът с бяло знаме. Бялото му облекло — ризница с табард под наметалото — бе със слънчев изгрев, извезан на гърдите.
Сърцето на Перин се сви. Познаваше този мъж. Дейн Борнхалд.
— Дойдох да говоря с престъпника Перин Айбара — заяви със силен глас Борнхалд, след като спря.
— Тук съм, Борнхалд — извика Перин и пристъпи напред.
Борнхалд го погледна.
— Наистина си ти. Светлината те донесе при нас.
— Освен ако не ви донесе и армия три-четири пъти по-голяма от сегашната ви, съмнявам се, че ще е от значение — отвърна Перин.
— Държим хора, които са ти се заклели във вярност, Айбара.
— Ами, можете да ги пуснете да се върнат в лагера ни и ще си продължим по пътя.
Младият Бял плащ обърна коня си настрана и го изгледа навъсено.
— Имаме недовършена работа с теб, Мраколюбецо.
— Няма нужда да го правиш толкова гадно, Борнхалд. Както го виждам аз, все още вие и ние можем да си продължим всеки по пътя си.
— Чедата по-скоро ще умрат, но няма да оставят несправедливост ненаказана — заяви Дейн и плю на земята. — Но това ще оставя да ти го обясни лорд Капитан-командирът. Той желае да те види лично. Заповядано ми е да дойда и да ти кажа, че те очаква до пътя, натам — и посочи. — Иска да се срещне с тебе.
— Смяташ ли, че ще вляза в такъв явен капан? — попита Перин.
Борнхалд сви рамене.
— Ти си решаваш. Милорд Капитан-командирът е човек на честта и се заклева, че ще се върнеш непокътнат — което е повече, отколкото аз бих обещал на Мраколюбец. Можеш да вземеш Айез Седай със себе си, за сигурност.