След тези думи Борнхалд обърна коня си и се отдалечи в галоп.
Перин стоеше загледан замислено след него.
— Не мислиш да отидеш наистина, нали, синко? — каза Трам.
— Бих искал да разбера със сигурност пред кого съм изправен — отвърна Перин. — Освен това нали искахме преговори. Може би ще се спазарим да върнат хората ни. Да ме изгори дано, Трам. Трябва поне да се опитам, преди да ги нападнем.
Трам въздъхна, но кимна.
— Той спомена за Айез Седай — каза Перин, — но не за Аша’ман. Обзалагам се, че не знае много за тях. Иди кажи на Грейди да се облече като мъж от Две реки и да се яви при мен, с Гаул и Сюлин. Попитай Едара дали и тя иска да дойде с нас. Но не казвай на жена ми за това. Ще отидем напред и ще видим дали Белите плащове наистина ще се срещнат с нас мирно. Ако нещо се обърка, Грейди ще е готов да ни измъкне през портал.
Трам кимна и бързо се отдалечи. Перин зачака нетърпеливо. След малко Трам се върна с Гаул, Сюлин и Едара. Грейди дойде няколко минути по-късно, облечен с кафяво вълнено наметало и кафяви и зелени дрехи, заети от някой от мъжете от Две реки. Носеше лък. Вървеше обаче като войник, с изправен гръб и остър поглед, и излъчваше някаква особена застрашителност, необичайна за селянин. Дано това да не издадеше маскировката.
Шестимата се отдалечиха от лагера. За щастие Файле май не беше чула какво става. Перин щеше да вземе и нея на по-дълги преговори или обсъждане, но бе решил тази разходка да е бърза и трябваше да може да действа, без да се притеснява за нея.
Тръгнаха пешком и намериха Белите плащове недалече напред. Като че ли бяха не повече от дузина, чакаха до малка палатка, изпъната край пътя. Вятърът лъхаше откъм тях, което го поуспокои. Долови миризми на гняв и отвращение, но не му заприлича на капан.
Щом се приближиха, от палатката излезе мъж, облечен в бяло. Беше висок, с хубаво лице и къса тъмна коса. Повечето жени сигурно щяха да го вземат за красавец. Миришеше… по-добре от другите Бели плащове. В тяхната миризма имаше нещо диво, като на бясно животно. Водачът им миришеше на здраве и пълно спокойствие.
— Не ми харесва това, Перин Айбара — каза Едара и се заоглежда. — Нещо не е наред у тези Чеда.
— Стрелци могат да ни поразят от онези дървета там — обади се Трам и кимна към близката горичка.
— Грейди, държиш ли Силата? — попита Перин.
— Разбира се.
— Бъди готов — нареди Перин и тръгна към малката група Бели плащове. Останалите го последваха.
Водачът им го изгледа от глава до пети, стиснал ръце зад гърба си.
— Златни очи — отрони. — Значи е вярно.
— Вие ли сте лорд Капитан-командирът? — попита Перин.
— Да, аз съм.
— Какво ще струва да освободите хората ми, които сте задържали?
— Моите хора казват, че са опитвали такава размяна веднъж — рече водачът на Белите плащове. — И че ти си ги подвел и си ги излъгал.
— Бяха отвлекли невинни — отвърна Перин. — И поискаха моя живот в замяна. Е, аз си върнах хората. Не ме принуждавай да направя същото тук.
Водачът на Белите плащове присви очи. Замириса замислено.
— Ще направя каквото е правилно, Златооки. Цената е без значение. Хората ми твърдят, че си убил няколко Чеда преди време и така и не си бил съден за това. Че си водил тролоци да нападат села.
— Не вярвай много на хората си — изръмжа Перин. — Искам по-официални преговори, където да можем да обсъдим положението. Не нещо импровизирано като това.
— Съмнявам се, че ще е нужно — отвърна Белият плащ. — Не съм тук, за да се пазаря. Исках просто да те видя със собствените си очи. Желаеш хората ти да бъдат освободени? Срещни армията ми на бойното поле. Направиш ли го, ще освободя пленниците, независимо от изхода. Те очевидно не са войници. Ще ги пусна.
— А ако откажа? — попита Перин.
— Тогава няма да се отрази… добре на здравето им.
Перин стисна зъби.
— Твоята сила ще се изправи срещу нас под Светлината — заяви Белият плащ. — Това са нашите условия.
Перин погледна Грейди, в чиито очи имаше явен въпрос. Можеше да плени водача на Белите плащове тутакси.
За миг се изкуши да го направи. Но бяха дошли под клетвата на Белите плащове за безопасност. Нямаше да наруши мира.
Обърна се и поведе хората си обратно към лагера.
Галад гледаше след оттеглящия се Айбара. Тези златни очи притесняваха. Беше пренебрегнал настояванията на Биар, че този мъж е не просто Мраколюбец, а твар на Сянката. Само че след като видя тези очи, вече не беше толкова сигурен дали може да отхвърли това твърдение.