Борнхалд до него въздъхна.
— Не мога да повярвам, че поискахте това. А ако все пак беше довел Айез Седай? Не можехме да спрем Единствената сила.
— Те нямаше да ми навредят — каза Галад. — И освен това, ако Айбара може да ме убие тук с Единствената сила, би могъл да направи същото и в лагера ми. Но ако е такъв, какъвто с Чедо Биар твърдите, че е, значи много се грижи за реномето си. Не е повел тролоците срещу Две реки пряко. Престорил се е, че защитава селяните — такъв човек щеше да действа дискретно. Галад беше в безопасност в тази кратка среща.
Поискал бе да види лично Айбара и се радваше, че го бе направил. Тези очи… те сами по себе си бяха присъда. А и Айбара се беше стреснал при споменаването на убитите Бели плащове. Плюс приказките на Чедата, че бил в съюз със сеанчанците и че държал със себе си мъже, които могат да преливат…
Да, този Айбара беше опасен човек. Галад бе притеснен да вкара силите си в бой тук, но Светлината щеше да се погрижи да надвият. По-добре да надвият Айбара сега, отколкото да чакат и да се изправят срещу него в Последната битка. Взе бързо решението си. Правилното решение. Щяха да се бият.
— Хайде — каза Галад и махна на хората си. — Да се връщаме в лагера.
Глава 11
Неочаквано писмо
— Не е възможно да мислят, че ще подпиша това — каза Елейн и хвърли купчината листове на пода.
— Едва ли го мислят — отвърна Диелин. Златната ѝ коса блестеше от чистота, стегнатото ѝ лице беше сдържано, стройното ѝ тяло — изпънато като струна. Беше съвършена! Нечестно беше, че трябваше да изглежда толкова безукорно, докато самата Елейн се чувстваше като свиня, охранена и готова за клане.
Огънят в камината пращеше топло. В една кана на рафтовете на стената имаше вино, но, разбира се, не ѝ беше позволено нито капка от него. Само да се опиташе някой да ѝ предложи козе мляко…
Биргит се беше подпряла на отсрещната стена, златната ѝ коса бе увиснала над дясното ѝ рамо в контраст с червеното ѝ палто с бяла яка и небесносините ѝ панталони. Беше си наляла чай и се подсмихваше над чашата, развеселена от яда на Елейн. Елейн можеше да усети чувството през връзката!
Бяха само трите. Елейн се беше оттеглила в дневната, след като прие предложението от пратеника на Елориен, като обясни, че би искала да го „обмисли насаме“. Обмислила го беше! Смяташе го за пълен боклук и си беше точно това!
— Това е оскърбление — заяви тя и махна с ръка към страниците.
— Смяташ ли вечно да ги държиш затворени, Елейн? — попита Диелин и повдигна вежда. — Не могат да си позволят да платят откуп, не и след разходите, които направиха за претенциите си по Наследството. Тъй че остава на теб да решиш.
— Да гният — отвърна Елейн и скръсти ръце. — Вдигнаха армии срещу мен и обсадиха Кемлин!
— Да — каза Диелин равнодушно. — Бях там.
Елейн изруга, стана и закрачи из стаята. Биргит я погледна накриво. И двете знаеха, че според Мелфейн Елейн трябваше да избягва да се натоварва. Елейн издържа упорито на погледа на Стражника си и продължи да крачи. Да я изгори дано, и да изгори дано проклетата акушерка! Ходенето не беше натоварване.
Елориен бе една от последните претенденти, оспорващи управлението на Елейн, и беше най-проблематичната — освен Джарид Саранд може би. Тези месеци бяха белязали началото на дълъг период на изпитание за Елейн. Как щеше да устои на определени искания? Колко лесно можеха да ѝ се наложат? Колко бе наследила от майка си?
Трябваше да разберат, че няма да я сплашат лесно. Но злощастната истина беше, че стоеше на несигурен връх, издигнат от струпани високо чашки за чай. Всяка от тези чашки представляваше андорски Дом. Някои я бяха подкрепили драговолно, други — с неохота. Много малко от тях бяха толкова стабилни, колкото ѝ се искаше.
— Пленените благородници са ресурс — каза Елейн. — Така би трябвало да се гледа на тях.
Диелин кимна. Умееше да подтиква Елейн, да я принуждава да се напряга за отговори, които и двете знаеха, че трябва да намира.
— Един ресурс е безсмислен, освен ако рано или късно не бъде използван — отбеляза Диелин. Държеше чаша вино. Проклета жена.
— Да — отвърна Елейн. — Но да продам ресурс на безценица ще означава да си създам репутация на лекомислена.
— Освен ако не продадеш нещо точно преди цената му да падне — каза Диелин. — Много търговци са били наричани глупави, че продават леден пипер на ниска цена, но скоро след това, щом цените паднат още повече, ги наричат благоразумни.