— А тези пленници? Смяташ, че цената им скоро ще падне?
— Домовете им бяха компрометирани — обясни Диелин. — Колкото повече укрепва позицията ти, Елейн, толкова по-малоценни ще стават тези политически пленници. Не бива да пропиляваш предимството си, но не трябва и да се бавиш, докато всички престанат да се интересуват.
— Можеш да ги екзекутираш — подхвърли Биргит.
Двете я зяпнаха.
— Какво толкова? — попита Биргит. — Точно това са заслужили, а екзекуцията ще ти укрепи репутацията на владетел със здрав юмрук.
— Не е редно — каза Елейн. — Не бива да се убиват затова, че са поддържали някой друг за трона. Не може да има измяна, когато няма кралица.
— Значи войниците ни може да умират, а благородниците да си ходят по живо, по здраво? — попита Биргит. Вдигна ръка, преди Елейн да успее да ѝ възрази. — Спести ми лекциите, Елейн. Разбирам. Не съм съгласна, но разбирам. Винаги е било така.
Елейн закрачи отново. Спря, колкото да стъпче с крак предложението на Елориен, щом мина покрай него. Това ѝ спечели учудения поглед на Биргит, естествено, но се почувства по-добре. „Предложението“ представляваше списък с празни обещания, който завършваше с настояване Елейн да освободи пленниците „за доброто на Андор“. Елориен претендираше, че след като пленниците нямали никакви средства, Короната трябвало да ги оправдае и освободи, за да помогнат в пресъграждането.
Честно казано, Елейн беше мислила да направи точно това. Но ако сега ги освободеше, щяха да видят в Елориен своята спасителка! Всякаква благодарност, която Елейн можеше да си спечели, щеше да се отдаде на съперничката ѝ. Кръв и кървава пепел!
— Ветроловките започват да питат за земята, която им обеща — каза Диелин.
— Вече?
— Да. Искането им продължава да ме безпокои. Защо искат такава ивица земя?
— Заслужиха си я — каза Елейн.
— Може би. Макар това да означава, че си първата кралица от пет поколения, която ще отстъпи част от Андор — колкото и малка да е — на чужда сила.
Елейн си пое дълбоко дъх и, странно, почувства се по-спокойна. Проклетите колебания в настроението! Не беше ли я уверила Мелфейн, че ще стават все по-слабо изразени с напредъка на бременността? Въпреки това все още усещаше, че чувствата ѝ подскачат като топка в детска игра.
Овладя се и седна.
— Не мога да позволя това. Всички Домове дебнат за възможности да си пробият път към властта.
— И ти щеше да правиш същото на тяхно място, уверявам те — каза Диелин.
— Не и ако знам, че Последната битка наближава — отсече Елейн. — Трябва да направим нещо, за да насочим благородниците към по-важни проблеми. Нещо, което да ги обедини зад мен или поне да ги убеди, че не могат да си играят с мен.
— А имаш ли средство да постигнеш това? — попита Диелин.
— Да — заяви Елейн и погледна на изток. — Време е да завзема Кайриен.
Биргит се задави с чая. Диелин само повдигна вежда.
— Дързък ход.
— Дързък ли? — Биргит изтри брадичката си. — Това е проклето безумие, Елейн. Та ти едва-що сложи ръка на Андор.
— Това прави момента още по-добър — отвърна Елейн. — Набрали сме инерция. Освен това, ако тръгнем към Кайриен сега, това ще покаже, че съм решена да бъда нещо повече от скимтящо пале на трона на кралицата.
— Едва ли някой очаква това от теб — каза Биргит. — А ако го очакват, сигурно са понесли твърде много удари по главата в битки.
— Права е, колкото и грубо да се изразява — съгласи се Диелин. Хвърли поглед към Биргит и Елейн усети жилката на неприязън през връзката. Светлина! Какво щеше да струва да накара двете да се спогодят? — Никой не се съмнява в силата ти като кралица, Елейн. Това няма да спре другите да се домогват до толкова власт, колкото могат да си спечелят. Знаят, че едва ли ще могат да я спечелят по-късно.
— Не разполагам с петнайсет години да стабилизирам управлението си като майка ми — каза Елейн. — Вижте, всички знаем как Ранд непрекъснато повтаряше да взема Слънчевия трон. Там сега управлява стюард и ме чака, а след онова, което се случи с Колавер, никой не смее да се противопостави на едиктите на Ранд.
— Ако вземеш онзи трон — каза Диелин, — рискуваш да изглежда все едно, че ти го връчва ал-Тор.
— Е, и? — попита Елейн. — Андор трябваше да си го взема сама, но няма нищо нередно да приема Кайриен като дар от него. Айилците му бяха тези, които го освободиха. Бихме направили услуга на кайриенците, като ги предпазим от кървава война за Наследство. Претенцията ми за трона е силна, поне толкова силна, колкото на всеки друг, а верните на Ранд ще застанат зад мен.