— А не рискуваш ли да надскочиш възможностите си?
— Вероятно — отвърна Елейн. — Но мисля, че рискът си заслужава. С една стъпка бих могла да се окажа един от най-могъщите монарси след Артур Ястребовото крило.
Спорът бе прекъснат от учтиво почукване на вратата. Елейн погледна Диелин. Замислената физиономия на жената издаваше, че обмисля думите ѝ. Е добре, Елейн щеше да удари за Златния трон, със или без одобрението на Диелин. Ставаше ѝ все по-полезна като съветничка — слава на Светлината, че не бе поискала трона за себе си! — но една кралица не можеше да си позволи да падне в капана да разчита твърде много на друго лице.
Биргит отвори и влезе приличащият на щърк господин Нори. Беше облечен в червено и бяло, дългото му конско лице бе типично навъсено. Носеше кожената си папка под мишница и Елейн едва потисна стона си.
— Мислех, че приключихме за днес.
— Аз също, ваше величество — рече той. — Но възникнаха няколко нови проблема. Помислих, че биха могли да са… хм… интересни за вас.
— Какво имаш предвид?
— Ами, ваше величество — заговори Нори, — знаете, че не ми допадат определени видове работа. Но предвид отскорошното разрастване на персонала ми, сметнах за уместно да разширя кръга на интересите си.
— Говориш за Харк, нали? — каза Биргит. — Как се справя онзи жалък мърляч?
Нори се обърна към нея.
— Той… ъъ… мърляв е, бих казал — обърна се отново към Елейн. — Но е доста умел, когато е мотивиран добре. Моля да ми простите, че си позволих волността, но след последните стълкновения и гостите в тъмниците ви, които осигуриха те… помислих, че ще е разумно.
— За какво говорите, господин Нори? — попита Елейн.
— За госпожа Басахин, ваше величество — отвърна Нори. — Първото указание, което дадох на господин Харк, беше да наблюдава мястото, където пребивава Айез Седай — един определен хан, известен като „Приветствената палата“.
Елейн се изправи в стола си, обзета от възбуда. Дюара Басахин многократно се бе опитвала да получи аудиенция при нея с натиск върху членовете на дворцовия персонал. Всички вече знаеха обаче, че не трябва да бъде допусната. Айез Седай или не, тя беше представителка на Елайда и Елейн не възнамеряваше да има нищо общо с нея.
— Наредили сте да я наблюдават — каза Елейн нетърпеливо. — Моля, уведомете ме, ако откриете нещо, което мога да използвам като повод да изгоня тази непоносима жена.
— Значи не осъждате действията ми? — попита Нори, невъзмутим както винаги. Все още беше неопитен в шпионските работи.
— Светлина, не — възкликна Елейн. — Трябваше сама да ви го заповядам. Вие ме спасихте от това недоглеждане, господин Нори. Ако това, което откриете, се окаже достатъчно добра новина, бих могла дори да ви разцелувам.
Виж, това предизвика реакция. Очите му се разшириха от ужас. Стигаше да разсмее Елейн, а Биргит също се изкикоти. Диелин обаче не изглеждаше доволна.
— Ъъ… това едва ли ще е необходимо, ваше величество — каза Нори. — Помислих, че след като в града имаше Мраколюбки, представящи се за Айез Седай… — и той като другите се бе научил да не говори за Фалион и останалите като за „Айез Седай“ в присъствието на Елейн, — може би ще е добре да следим внимателно всяко лице, претендиращо, че е от Бялата кула.
Елейн кимна нетърпеливо. Дърдоренето на Нори понякога ставаше досадно.
— Опасявам се, че трябва да разочаровам ваше величество — продължи той, явно забелязал нетърпението ѝ, — ако се надявате на доказателство, че тази жена е Мраколюбка.
— О.
— Обаче… — продължи Нори и вдигна кокалест пръст. — Имам основание да вярвам, че Дюара Седай може да има пръст в съставянето на документа, към който, изглежда, се отнасяте с… мм… малко необичайно внимание — и погледна към хвърлените от Елейн на пода страници. На една ясно личеше отпечатък от обувката ѝ.
— Дюара се е срещала с Елориен? — възкликна Елейн.
— Определено — отвърна господин Нори. — Визитите стават все по-чести. При това се правят с известна доза секретност.
Елейн се обърна към Диелин.
— Защо Дюара ще иска съперниците ми да бъдат освободени?
Диелин изглеждаше притеснена.
— Не би могла да е толкова глупава да си мисли, че може да вдигне движение срещу теб, особено с група сломени и разорени благородници.
— Ваше величество? — намеси се Нори. — Ако ми позволите да предложа коментар…
— Разбира се, господин Нори.
— Може би Айез Седай се опитва да си спечели благоволението на лейди Елориен. Не знаем със сигурност дали са заговорничили с това „предложение“. Просто изглеждаше вероятно, предвид честотата и времето на посещенията на Айез Седай. Но е възможно да е имала причини не толкова да подкрепя враговете ви, колкото да разполага с благоразположението на някой от градската аристокрация.