Обзета от любопитство, Елейн посегна за листа. Странни твърдения? Не познаваше никакви наемнически капитани. Почеркът на страницата беше неравен, имаше много задраскани думи и правописът тук-там беше… хм, изобретателен. Който и да беше този мъж, тя…
Примига от изумление, щом стигна до края на писмото. След това го прочете още веднъж.
Ваша проклета кралска досаднице,
Ние тука скапано чакаме да поговорим с вас и започваме да се
Тъй че май трябва да се даржа с теб като с проклета Кралица и да ти пращам скапано писмо и прочее, да ти говоря вазвишено и да ти привлека вниманието. Даже си използвах пръстена за печат, щот така било
Мат
п.п. Привет означава поздрав.
п.п.п. Не обращай внимание на задрасканите думи и лошият правопис. Щях да препиша това писмо, но Том тука ми се смее толкова силно, че искам да го свърша.
п.п.п.п. Не ми обращай внимание че нарекох задника ти хубав. Едва ли изобщо съм го поглеждал, щот знам, че щеше да ми извадиш очите, ако ме видеше. Освен това вече съм женен, тъй че е без значение.
Елейн не можеше да реши дали да се разгневи, или да ликува. Мат беше в Андор и Том беше жив! Бяха се спасили от Ебу Дар. Дали бяха намерили Олвер? Как се бяха измъкнали от сеанчанците?
Толкова много чувства и въпроси закипяха в нея. Биргит се изправи намръщена, усетила чувствата ѝ.
— Елейн? Какво има? Оскърби ли те това писмо?
Елейн се усети, че кима, и от очите ѝ бликнаха сълзи.
Биргит изруга и закрачи към нея. Господин Нори изглеждаше стъписан, сякаш съжаляваше, че е донесъл писмото.
Елейн избухна в смях.
Биргит замръзна.
— Елейн?
— Добре съм — каза Елейн, изтри сълзите от очите си и си пое дълбоко дъх. — О, Светлина. Имах нужда от това. На, прочети го.
Биргит дръпна писмото и докато четеше, лицето ѝ светна. Изкикоти се.
— Ти си имала хубаво задниче? И го казва той?! Мат е тоя с хубавия задник, като за мъж де.
— Биргит!
— Ами, така си е — каза Биргит и ѝ върна писмото. — И в лице го бива, но това не значи, че не мога да оценя хубав задник, като го видя. Светлина, добре ще е да се върне при нас! Най-после някой, с когото да мога да пия, без да гледат на мен като на проклет военен началник.
— Овладей се, Биргит — каза Елейн, докато сгъваше писмото. Нори изглеждаше скандализиран от разговора. Диелин си замълча. Малко неща можеха да смутят тази жена, а беше чувала и по-лошо от Биргит.
— Добра работа сте свършили, господин Нори — каза Елейн. — Благодаря, че поднесохте това писмо на вниманието ми.
— Значи наистина познавате тези наемници? — попита той малко изненадано.
— Не са наемници. Всъщност не съм сигурна какво са. Приятели. И съюзници, надявам се.
Защо все пак Мат бе довел Бандата на Червената ръка в Андор? Бяха ли верни на Ранд? Можеше ли да се възползва от тях? Мат беше мошеник, но притежаваше странно добър усет за тактика и военно дело. Един войник под неговото командване щеше да струва колкото десетима от наемните негодници, които бе принудена да привлече.
— Моите извинения за грешката ми, ваше величество — каза Нори. — Трябваше да ви го поднеса по-рано. Осведомителите ми казаха, че тази група наскоро е била наета от Короната на Муранди, тъй че не взех под внимание настояванията на водача им, че не е наемник.
— Свършили сте добра работа, господин Нори — каза Елейн, едновременно развеселена и обидена. Странно колко често се люшкаше между тези две чувства, когато се намесеше Матрим Каутон. — Светлината знае, че съм предостатъчно ангажирана. Но моля ви, ако някой твърди, че ме познава лично, поне го представяйте на вниманието на Биргит.
— Да, ваше величество.