Жълтата сви рамене, все още усмихната, но не каза нищо повече. Кацуан огледа малката стая. Място за скрин за дрехите, креват и бюро. Би очаквала, че една Айез Седай ще настоява за повече, дори в Тийр. Разбира се, Аланна не издаваше интимната си връзка с Дракона. Повечето не знаеха за нея.
Другите две Айез Седай — Рафела Циндал и Бера Харкин — стояха отстрани. Бера каза, че усетила Аланна да прелива, но нищо сериозно. Със сигурност не достатъчно, за да сътвори портал.
Да я изгори дано! Кацуан беше смятала Аланна за благонадеждна жена, въпреки отскорошната ѝ упоритост. Явно се беше измъкнала преднамерено. Дрехите ги нямаше от раклата, а на писалището ѝ нямаше почти нищо. Само една празна мастилница беше останала.
— Нищо ли не ти каза? — попита Кацуан.
— Нищо, Кацуан Седай — отвърна Бера. — Не сме си разменяли нещо повече от някоя дума вече от няколко недели. Аз… ами, често чувах да плаче в стаята си.
— За какво е цялата тая суетня? — намеси се нов глас и Кацуан се обърна към входа и влязлата Нинив. — Тя е една от нас и доколкото разбирам, е свободна да напусне когато си пожелае.
— Ба — каза Кацуан. — Момичето не е само една от нас. Тя е инструмент. Важен — посегна към бюрото и вдигна един лист, който бяха намерили в стаята. Беше сгънат и с кървавочервен восъчен печат от едната страна. — Познаваш ли това?
Нинив се намръщи.
— Не. Трябва ли?
Лъжеше ли, или беше искрена? Кацуан мразеше да не може да разчита на думите на жена, която се нарича Айез Седай. Но Нинив ал-Мийра изобщо не беше държала Клетвената палка.
Но пък очите ѝ гледаха объркано. На Нинив трябваше да се вярва още повече че се гордееше с честността си. Освен ако тя не беше фасада. Освен ако не беше Черна.
„Внимавай — помисли си Кацуан. — Да не станеш накрая недоверчива като момчето.“ Нинив не беше дала бележката на Аланна, което отхвърляше последната ѝ добра хипотеза за произхода ѝ.
— Та какво е това, Кацуан Седай? — настоя Нинив. Поне използва почетното обръщение. Кацуан едва се сдържа да не я сгълчи за тона обаче. Но пък честно казано, чувстваше се също толкова отчаяна като Нинив. Имаше времена, когато такива чувства бяха оправдани. Очакването на края на света, докато Прероденият Дракон е извън всякакъв контрол, беше едно от тях.
— Не съм сигурна — отвърна Кацуан. — Писмото е било отворено припряно — хартията е разкъсана. Беше на пода и бележката вътре я няма. Както и дрехите и най-необходимите вещи на момичето.
— Но защо е толкова важно? — попита Нинив.
Мин също се вмъкна в стаята, а две Деви заеха позиции на вратата. Беше ли разбрала Мин вече истинската причина айилките да вървят по петите ѝ?
— Защото, Нинив — каза Мин, — тя е път към него.
— Не по-добър, отколкото си ти, Мин — изсумтя Нинив.
— Нинив — каза сухо Кацуан. — Може да си мислиш, че си много убедителна, но Сянката има средства да направи някои хора по-отзивчиви.
Нинив се изчерви и замърмори нещо. Да, Аланна можеше да посочи пътя към Преродения Дракон. Ако я бяха отвлекли агенти на Тъмния, Ранд нямаше как да се скрие от тях.
— Постъпили сте глупаво — каза Нинив. — Трябвало е да я пазят сто Деви.
— Отстъпниците и преди са знаели къде да го намерят — заяви Кацуан, въпреки че вътрешно се съгласи с нея. Наистина трябваше да се погрижи да пазят по-добре Аланна. — И той е оцелявал. Това е просто още едно от нещата, за които трябва да си даваме сметка — въздъхна. — Може ли някоя да ни донесе чай?
Тази, която отиде да го донесе, беше Бера, въпреки че Кацуан не беше полагала особени усилия да наложи влиянието си над нея. Какво пък, реномето, изглежда, все пак струваше нещо.
Бера се върна бързо. Кацуан бе излязла в коридора да помисли. Взе чашката и се стегна за горчивия вкус на чая — беше помолила за него отчасти защото имаше нужда да помисли, а една жена с празни ръце често изглежда нервна.
Вдигна чашката към устните си. След това какво? Да попита Бранителите при портата на Камъка? Предната нощ — след малко натиск — Аланна бе потвърдила, че ал-Тор все още е на същото място. На север, в Андор може би. От три дни. Какво правеше глупавото момче…
Кацуан замръзна. Вкусът на чая беше добър.
Беше чудесен всъщност. Съвършено подсладен с мед. Съвсем лека горчива жилка и отпускащ аромат. Бяха минали недели, може би месеци, откакто бе вкусвала чай, който да не е развален.
Мин ахна. Обърна се рязко към северния квартал на града. Двете Деви на прага се втурнаха по коридора. Подозренията на Кацуан бяха потвърдени. Грижливото им наблюдение на Мин бе не толкова за да я пазят, колкото за да следят за знаци от…