За щастие през последните няколко дни в града неочаквано бяха намерени зърнени запаси. Единият се оказа склад, чийто собственик беше умрял през зимата. Другите бяха по-малки, по няколко чувала тук-там. Забележителното бе, че нямаше и следа от гниене.
Тази вечер имаше две срещи, за да реши други проблеми. Най-голямата ѝ трудност щяха да са възприятията на хората, с които се срещаше. Нито една от двете групи нямаше да я приеме като това, което бе станала.
Затвори очи и с усилие на волята се пренесе. Когато ги отвори, стоеше в голяма зала с ъгли, потънали в дълбоки сенки и колони, издигащи се като масивни кули. Сърцето на Тийрския камък.
Две Мъдри седяха на пода в центъра на залата, сред гора от колони. Лицата им над светлокафявите им поли и бели блузи бяха отчетливо различни. Баир беше сбръчкана от старост като кожа, оставена да съхне на слънце. Въпреки цялата ѝ сериозност бръчици на усмивка се къдреха от очите и устата ѝ.
Лицето на Амис бе копринено гладко, заради дарбата ѝ да прелива. Не беше лишено от възраст, но издаваше толкова чувство, че тя спокойно можеше да мине за Айез Седай.
Двете бяха увили шаловете си на кръста, а блузите им бяха развързани. Егвийн седна пред тях, но остана облечена като влагоземка. Амис повдигна вежда. Дали си мислеше, че Егвийн трябва да се преоблече? Или одобряваше, че не се прави на нещо, което не е? Трудно бе да се разбере.
— Битката в Бялата кула свърши — каза Егвийн.
— Елайда а-Ройхан? — попита Амис.
— Отвлякоха я сеанчанците — отвърна Егвийн. — Бях приета за Амирлин от привърженичките ѝ. Положението ми съвсем не е сигурно — понякога имам чувството, че се крепя на камък, който едва се крепи върху друг камък. Но Бялата кула отново е цяла.
Амис цъкна тихо с език, вдигна ръка и в нея се появи шал на многоцветни ресни — шалът на Амирлин.
— Значи трябва да носиш това.
Егвийн въздъхна. Странно колко много залагаше на мнението на тези жени. Взе шала и го нагласи около раменете си.
— Сорилея няма да хареса тази новина — рече Баир и поклати глава. — Тя все още се надяваше, че ще оставиш онези глупачки в Бялата кула и ще се върнеш при нас.
— Внимавай, ако обичаш — Егвийн си сътвори чашка чай. — Аз не само съм една от тези глупачки, приятелко, но и тяхната водачка. Кралица на глупачките, би могло да се каже.
Баир се поколеба.
— Имам тох.
— Не и защото казваш истината — увери я Егвийн. — Много от тях са глупачки, но не сме ли всички глупци в някой момент? Вие не ме оставихте с грешките ми, когато ме намерихте да бродя из Тел-айеран-риод. По същия начин и аз не мога да оставя онези в Бялата кула.
Амис присви очи.
— Пораснала си много след последната ни среща, Егвийн ал-Вийр.
Това я въодушеви.
— Трябваше да порасна. Животът ми бе труден напоследък.
— Когато се срути покривът им — каза Баир, — някои започват да извличат отломките и така укрепват. Други отиват на гости в твърдината на брат си и пият водата му.
— Виждали ли сте Ранд наскоро? — попита Егвийн.
— Кар-а-карн е прегърнал смъртта — каза Амис. — Отказал се е да се мъчи да е силен като камъните. Вместо това е добил силата на вятъра.
— Почти ще се наложи скоро да престанем да го наричаме момче — Баир се усмихна. — Почти.
Егвийн не издаде стъписването си. Беше очаквала да са недоволни от Ранд.
— Държа да знаете за уважението, което храня към вас. Имате голяма чест затова, че ме приехте така. Мисля, че единствената причина да виждам по-надалече от сестрите си е защото ме научихте да ходя с изправен гръб и високо вдигната глава.
— Това беше просто — отвърна Амис, явно доволна. — Нещо, което би трябвало да прави всяка жена.
— Малко удоволствия са по-приятни от това да вземеш конец, оплетен от друг — каза Баир, — и да го разплетеш. Само че ако конецът е от лош материал, никакво разплитане няма да го спаси. Ти ни предложи добър материал, Егвийн ал-Вийр.
— Жалко, че няма начин да обучите повече Сестри в порядките на Мъдрите — каза Егвийн.
— Можеш да ги пратиш при нас — рече Амис. — Особено ако се нуждаят от наказание. Няма да ги глезим като Бялата кула.
Егвийн настръхна. Боят, който бе изтърпяла, бил „глезене“? В тази битка нямаше да влезе обаче. Айилците винаги щяха да смятат, че влагоземските порядки са меки, и нищо нямаше да промени това мнение.
— Едва ли Сестрите биха се съгласили — каза тя предпазливо. — Но може би ще е от полза да пращаме млади жени — тези, които все още се обучават — на учение при вас. Отчасти затова и моето обучение бе толкова ефикасно. Все още не бях усвоила порядките на Айез Седай.