— А те биха ли се съгласили? — попита Баир.
— Би могло — отвърна Егвийн. — Ако пращаме Посветени. За новачките ще се сметне, че са твърде неопитни, за Сестрите ще е унизително. Но Посветени… може би. Ще е нужно добро основание, за да се уверят, че ще е от полза за Бялата кула.
— Би трябвало да им кажеш да тръгнат и да очакваш да се подчинят — каза Баир. — Нямаш ли най-голямото достойнство сред тях? Не трябва ли да слушат съвета ти, когато е мъдър?
— Кланът винаги ли прави каквото поиска вождът? — попита на свой ред Егвийн.
— Не, разбира се — отвърна Амис. — Но влагоземците винаги угаждат на крале и господари. Като че ли обичат да им казват какво да правят. Кара ги да се чувстват сигурни.
— Айез Седай са различни — отвърна Егвийн.
— Айез Седай непрекъснато намекват, че всички ние трябва да се учим в Бялата кула — рече Амис. Тонът ѝ издаде какво мисли за тази идея. — Дърдорят и дърдорят шумно като сляпо дърдавче, което не може да различи деня от нощта. Трябва да разберат, че никога няма да направим такова нещо. Кажи им, че ще пращаш жени при нас да учат нашите порядки, за да можем да се разбираме взаимно. Това си е самата истина. Няма нужда да знаят, че ги пращаш и за да станат по-силни в изпитанието.
— Това би могло да свърши работа.
Егвийн беше доволна. Планът бе почти същият, който искаше рано или късно да постигне.
— Тази тема може да се обсъди в по-леки дни — каза Баир. — Долавям у теб по-голяма тревога от това, Егвийн ал-Вийр.
— Имам по-голяма тревога — отвърна тя. — Ранд ал-Тор. Той каза ли ви какво заяви, когато посети Бялата кула?
— Каза, че те е ядосал — отвърна ѝ Амис. — Действията му ми се сториха странни. Посещава ви след всичките му приказки как Айез Седай го пленили и го затворили в един сандък?
— Беше… различен, когато дойде — каза Егвийн.
— Прегърнал е смъртта — повтори Баир и кимна. — Превръща се в истински Кар-а-карн.
— Говореше властно. Но думите му бяха безумни. Каза, че ще счупи печатите на затвора на Тъмния.
Амис и Баир замръзнаха.
— Сигурна ли си за това? — попита Баир.
— Да.
— Това е обезпокоителна вест — отрони Амис. — Ще поговорим с него за това. Благодаря ти, че ни осведоми.
— Ще събирам тези, които са готови да му се противопоставят — Егвийн се отпусна. До този момент не беше сигурна по кой път ще тръгнат Мъдрите. — Може би Ранд ще се вслуша в разума, ако се чуят достатъчно гласове.
— Не е от тези, които са склонни да се вслушват в разума — въздъхна Амис и стана. Егвийн и Баир също станаха. Връзките на блузите на Мъдрите се стегнаха мигновено.
— Времето, когато Бялата кула можеше да пренебрегва Мъдрите, мина отдавна — каза Егвийн. — Както и Мъдрите да отбягват Айез Седай. Трябва да работим заедно. Ръка за ръка, като сестри.
— Стига да не е някоя заслепена от слънцето нелепа идея Мъдрите да се обучават в Кулата — отвърна Баир. Усмихна се да покаже, че е шега, но успя само да оголи белите си зъби.
Егвийн също се усмихна. Наистина искаше Мъдрите да се учат в Кулата. Съществуваха много начини за преливане, в които Айез Седай бяха по-добри от тях. От друга страна, Мъдрите бяха по-добри в съвместната работа и — трябваше да го признае, макар и с неохота — във водачеството.
Двете страни можеха да научат много една от друга. Щеше да намери начин да ги свърже. Все някак.
Сбогува се сърдечно с двете Мъдри и се загледа след тях, докато се стопиха и изчезнаха от Тел-айеран-риод. Да можеше само техният съвет да се окаже достатъчен, за да отклони Ранд от безумния му план. Но едва ли.
Вдиша дълбоко. След миг вече стоеше в Съвета на Кулата, стъпила в самия център на Пламъка на Тар Валон. Седем цветни спирали се извиваха от нея и продължаваха до външния кръг на куполната камера.
Нинив я нямаше. Егвийн присви устни от яд. Проклета жена! Можеше да постави Бялата кула на колене, да привлече на своя страна най-непоколебимата Сестра от Червената Аджа, да спечели уважението на най-коравите Мъдри, но Светлината да ѝ е на помощ, ако ѝ потрябваше верността на приятелите ѝ! Ранд, Гавин, Нинив — всеки от тях по свой начин я вбесяваше.
Скръсти ръце и зачака. Може би Нинив все пак щеше да дойде. Ако не, нямаше да я разочарова за първи път. Погледна към прозореца-витраж зад Амирлинския трон. Пламъкът в центъра мяташе искри, сякаш зад него грееше слънчева светлина, макар Егвийн да знаеше, че кипналите черни облаци са покрили цялото небе в Света на сънищата.
И изведнъж се смрази.
Там, врязано в стъклото под Пламъка на Тар Валон, се виждаше голямо очертание с формата на Драконовия зъб. Не беше част от оригиналната украса на прозореца. Егвийн пристъпи напред и огледа стъклото.