„Съществува трета константа освен Създателя и Тъмния — прозвуча в ума ѝ педантичният глас на Верин, спомен от друго време. — Съществува свят, разположен във всеки от другите, вътре във всички тях едновременно. Или може би ги обкръжава. Писатели от Приказния век са го нарекли Тел-айеран-риод.“
Дали този прозорец не изобразяваше друг свят, където Дракона и Амирлин властват над Кулата заедно?
— Интересен прозорец — чу се глас зад нея.
Егвийн се сепна и се обърна. Нинив стоеше от другата страна на Пламъка, облечена в яркожълта рокля, обшита със зелено по стегнатия корсаж и полата. Носеше червена точка в средата на челото, а косата ѝ бе сплетена в обичайната плитка.
Обля я вълна на облекчение. Най-после! От месеци не беше виждала Нинив. Изруга се наум, че бе позволила да я изненадат, придаде гладкост на лицето си, а след това прегърна Извора и запреде Дух. Няколко обърнати навътре прегради може би щяха да помогнат да не се изненада отново. Елейн трябваше да пристигне малко по-късно.
— Не аз избрах тази фигура — каза Егвийн и погледна отново към прозореца. — Това е интерпретация на Тел-айеран-риод.
— Но самият прозорец е истински, нали? — попита Нинив.
— За съжаление. Една от дупките, оставени от сеанчанците, когато нападнаха.
— Нападнали са?!
— Да. — „Щеше да го знаеш, ако изобщо бе откликнала на призива ми!“
Нинив скръсти ръце и двете се загледаха над Пламъка на Тар Валон в центъра на пода. Трябваше да се справи с това много внимателно. Нинив можеше да е бодлива като най-лошия трън.
— Е — заговори Нинив с едва доловимо притеснение. — Знам, че си много заета, а Светлината ми е свидетел, че имам да свърша доста неща. Кажи ми новините, които смяташ, че трябва да знам, и да си ходя.
— Нинив. Не те доведох тук само за да ти кажа новини.
Нинив стисна плитката си. Знаеше, че заслужава укор, че е отбягвала Егвийн.
— Всъщност — продължи Егвийн — искам да те помоля за съвет.
Нинив примига.
— Съвет за какво?
— Ами… — Егвийн закрачи през Пламъка към нея. — Ти си от малкото хора, за които мисля, че са били в положение, подобно на моето.
— Като Амирлин? — попита Нинив намръщено.
— Като водач — каза Егвийн. Подмина я и ѝ кимна да тръгне с нея. — Като водачка, за която всеки смята, че е твърде млада. Която се е издигнала до положението си рязко. Която знае, че е подходящата жена за работата, но разполага само с неохотното приемане на хората около себе си.
— Да — Нинив тръгна до нея, гледаше право напред. — Би могло да се каже, че знам какво е да си в това положение.
— Как се справяше? — попита Егвийн. — Като че ли всичко, което правя, трябва да го правя сама… защото иначе ме пренебрегват веднага щом се махна от очите им. Много жени допускат, че раздавам заповеди просто за да се види, че вдигам шум, или пък негодуват заради положението ми над тях.
— Как се справях с това, докато бях Премъдра ли? — попита Нинив. — Егвийн, не знам дали се справях. Едва можех да се сдържам да не дърпам ушите на Джон Тейн половината време, а не ме карай да си отварям устата за Кен!
— Но в крайна сметка те уважаваха.
— Въпросът беше да не им позволя да забравят положението ми. Не можех да им позволя да продължават да ме мислят за младо момиче. Наложи бързо авторитета си. Бъди твърда с жените в Кулата, Егвийн, защото ще започнат да проверяват колко може да те избутат. А позволиш ли веднъж да те избутат и на педя, е страшно трудно да си върнеш загубеното. Почти невъзможно.
— Разбрах.
— И не им възлагай безсмислена работа — каза Нинив. Бяха излезли от Съвета на Кулата и вървяха по коридорите. — Накарай ги да свикнат да им даваш заповеди, но гледай тези заповеди да са добри. Погрижи се да не те подминават. Предполагам, че може да се окаже лесно за тях да започнат да търсят Заседателките или главите на Аджите вместо теб. Жените в Емондово поле започнаха да се обръщат към Женския кръг вместо към мен. Та значи, ако откриеш, че Заседателките взимат решения, които трябва да се поставят пред целия Съвет, трябва да вдигнеш голям шум. Повярвай ми. Ще мърморят, че вдигаш твърде много шум за дреболии, но ще премислят добре дали да направят нещо важно без твоето внимание и одобрение.
Егвийн кимна. Беше добър съвет, въпреки че — разбира се — бе оцветен от гледната точка на Нинив за света.
— Според мен най-големият проблем е, че имам съвсем малко истински поддръжнички.