— Имаш мен. И Елейн.
— Наистина ли? — Егвийн спря насред коридора и я погледна. — Наистина ли имам теб, Нинив?
Бившата Премъдра спря до нея.
— Разбира се, че съм с теб. Не бъди глупава.
— А как ще изглежда, ако тези, които най-добре ме познават, отхвърлят авторитета ми? — попита Егвийн. — На другите би могло да изглежда, че има нещо, което те не знаят? Някаква слабост, която са видели само моите приятели?
Нинив замръзна. Изведнъж искреността ѝ преля в подозрителност и тя присви очи.
— Изобщо не ме извика за съвет, нали?
— Разбира се, че те извиках точно затова — отвърна Егвийн. — Само глупачка би пренебрегнала съвета на тези, които я подкрепят. Но какво изпитваше ти в онези първи недели, когато всички жени, които трябваше да водиш, гледаха на теб като на доскорошното момиче?
— Чувствах се ужасно — отвърна Нинив.
— А прави ли бяха?
— Не. Защото бях станала нещо повече. Вече не бях аз. Бях длъжността ми.
Погледнаха се в очите и се разбраха без думи.
— Светлина — въздъхна Нинив. — Хвана ме здраво, нали?
— Трябваш ми, Нинив. Не просто защото си могъща в Силата и не просто защото си умна и решителна жена. Не просто защото си непокварена от политиката на Кулата и не просто защото си една от малкото, познавали Ранд, преди да започне всичко това. А защото имам нужда от хора, на които да мога да се доверя безрезервно. Ако можеш да си една от тях.
— Ще трябва да ти коленича — каза Нинив. — Да целуна пръстена ти.
— И? Щеше ли да го направиш заради друга Амирлин?
— Не с радост.
— Но щеше.
— Да.
— А честно ли смяташ, че друга щеше да се справи по-добре от мен?
Нинив се поколеба, след това поклати глава.
— Защо тогава ти е толкова тежко да служиш на Амирлин? Не на мен, Нинив, а на длъжността.
Нинив направи гримаса, сякаш бе изпила нещо много горчиво.
— Това… няма да е лесно за мен.
— Не знам да си отбягвала задача, защото е трудна, Нинив.
— Длъжността. Добре. Ще се опитам.
— Тогава би могла да започнеш, като ме назовеш Майко — Нинив понечи да възрази, но Егвийн вдигна пръст и я спря. — За да си го напомняш, Нинив. Не е нужно да е постоянно, още по-малко когато сме насаме. Но трябва да започнеш да мислиш за мен като за Амирлин.
— Добре, добре. С достатъчно тръни ме убоде. Вече се чувствам все едно, че цял ден съм пила отвара от вятърниче — замълча, а след това добави: — Майко — само дето не се задави от думата.
Егвийн се усмихна окуражително.
— Няма да се отнасям с теб така, както жените се държаха с мен, когато бях провъзгласена за Премъдра — обеща Нинив. — Светлина! Странно, че се чувствам точно като тях. Е, те все пак бяха глупачки. Аз ще се справя по-добре. Ще видиш. Майко.
Този път прозвуча не чак толкова принудено. Усмивката на Егвийн се разшири. Малко неща можеха да мотивират Нинив по-добре от едно състезание.
Изведнъж в ума ѝ звънна камбанка. Почти бе забравила за преградите си.
— Мисля, че Елейн пристигна.
— Добре — въздъхна Нинив облекчено. — Да вървим при нея тогава — обърна се, за да закрачи към Съвета, и замръзна. Погледна през рамо. — Ако благоволите, Майко.
„Чудно дали изобщо ще може да го каже някога, без да прозвучи неловко — помисли Егвийн. — Е, стига и да се старае.“
— Чудесно предложение.
Тръгна с Нинив. Залата на Съвета обаче бе празна. Егвийн скръсти ръце и се заозърта.
— Може да е тръгнала да ни търси — рече Нинив.
— Щяхме да я видим в коридора.
И ето че Елейн изникна пред тях. Носеше царствена бяла рокля, обсипана с искрящи диаманти. Щом видя Егвийн, се усмихна, затича към нея и хвана ръцете ѝ.
— Ти успя, Егвийн! Отново сме едно цяло!
— Да, макар че Кулата все още е ранена — отвърна с усмивка Егвийн. — Много работа има да се свърши.
— Говориш също като Нинив — Елейн се обърна към нея със закачлива усмивка.
— Благодаря — отвърна сухо Нинив.
— О, не бъди глупава — Елейн пристъпи към нея и я прегърна сърдечно. — Радвам се, че си тук. Притеснявах се, че няма да дойдеш и Егвийн ще трябва да те спипа и да ти чупи пръстите на краката един по един.
— Амирлин има да върши много по-важни дела — отвърна Нинив. — Не е ли така, Майко?
Елейн се сепна за миг, после присви хитро очи. Бяха порицали Нинив. Но, разбира се, това нямаше да стане така лесно с нея. Все едно да се опиташ да извадиш трън от кожата си, когато крайчето се е счупило.
— Елейн, къде ходи, преди да дойдем? — попита Егвийн.
— В смисъл? — Елейн я погледна озадачено.