— Когато дойде първия път, бяхме излезли. Ходи ли някъде да ни търсиш?
Елейн съвсем се обърка.
— Прелях в моя тер-ангреал, легнах да спя и вие бяхте тук, когато се появих.
— Кой тогава задейства преградите? — попита Нинив.
Притеснена, Егвийн ги постави отново, а след това — много внимателно — изтъка извърната навътре преграда против подслушване, ала я промени така, че да пропуска малко звук. С друг сплит отпрати тази частица звук далече навън около тях.
Ако изникнеше някой, щеше да ги чуе все едно, че си шептят. И дори да се приближеше, звукът все така щеше да си остане като шепот. Навярно щеше да се доближи още, педя по педя, за да може да ги чуе…
Нинив и Елейн я наблюдаваха, докато правеше сплитовете, Елейн с възхита, Нинив — замислено.
— Седнете, моля — рече Егвийн, сътвори си стол и се настани в него. — Имаме да обсъдим много неща.
Елейн си направи трон, може би неволно, а Нинив си изкопира стол като на Заседателките в залата. Егвийн, разбира се, си бе преместила Амирлинския трон.
Нинив погледна от единия трон към другия, видимо недоволна. Може би затова се бе съпротивлявала толкова дълго на тези срещи. Егвийн и Елейн се бяха издигнали наистина високо.
Време беше малко мед да отнеме горчивината.
— Нинив — заговори Егвийн. — Много бих се радвала, ако можеш да се върнеш в Кулата и да научиш повече Сестри на новия си метод на Изцеряване. Много от тях го учат, но повече указания ще са им добре дошли. А има и други, които все още изпитват неохота да изоставят старите начини.
— Инатливи кози — отвърна Нинив. — Покажи им череши и пак ще ядат гнилите ябълки, ако са го правили достатъчно дълго. Не съм сигурна дали ще е благоразумно, обаче… Майко.
— Защо?
— Заради Ранд. Някоя трябва да го държи под око все пак. Освен Кацуан — намръщи се, като изрече името. — Променил се е напоследък.
— Променил ли? — възкликна Елейн притеснено. — Какво имаш предвид?
— Виждала ли си го наскоро? — попита Егвийн.
— Не — отвърна Елейн мигновено. Прекалено бързо. Несъмнено бе истина — нямаше да я излъже, — ала все пак имаше неща, които криеше за Ранд. Егвийн го бе подозирала от дълго време. Възможно ли бе да го е обвързала?
— Наистина се е променил — каза Нинив. — И това е много добре. Майко… не мога да опиша колко лош беше станал. Имаше моменти, в които се ужасявах от него. Сега… това го няма. Той е същата личност… дори говори с мен също като преди. Кротко, без гняв. Преди беше кротко като нож, който вадят. Сега е кротко като полъх.
— Той се пробуди — заяви внезапно Елейн. — Вече е топъл.
Егвийн се намръщи.
— Какво означава това?
— Аз… Всъщност не знам — Елейн се изчерви. — Само излезе от устата ми. Съжалявам.
Да. Беше го обвързала. Какво пък, можеше да е от полза. Защо не искаше да говори за това? Егвийн трябваше да поговори насаме с нея някой ден.
Нинив оглеждаше Елейн с присвити очи. И тя ли го беше забелязала? Погледът ѝ пробяга към гърдите ѝ, след това — надолу към корема ѝ.
— Бременна си! — възкликна изведнъж Нинив и посочи обвинително с пръст Елейн.
Кралицата на Андор се изчерви. Вярно, Нинив нямаше как да го знае. Самата Егвийн го беше чула от Авиенда.
— Светлина! — възкликна Нинив. — Не бях си и помисляла, че ще изтърва от поглед Ранд достатъчно дълго за това. Кога се случи?
Елейн отново се изчерви.
— Ние…
Нинив я изгледа строго и Елейн се изчерви още повече. И двете знаеха какво изпитва Нинив за благопристойността в тези неща… и Егвийн всъщност бе съгласна с нея. Но личният живот на Елейн не беше нейна работа.
— Радвам се за тебе, Елейн. И за Ранд. Не съм сигурна какво да мисля за избора на подходящия момент. Трябва да знаеш, че Ранд се кани да счупи останалите печати над затвора на Тъмния, а така рискува да го пусне да се развихри над света.
Елейн присви устни.
— Е, останали са само три печата, а и те се пропукват.
— Та какво ако поеме този риск? — каза Нинив. — Тъмния ще се освободи, когато последният печат се строши. Най-добре да стане, докато Ранд е тук, за да се срази с него.
— Да, но печатите? Това е глупаво. Ранд, разбира се, би могъл да се изправи срещу Тъмния, да го надвие и да го запечата, без да поема този риск.
— Може би си права — отрони Нинив.
Елейн изглеждаше притеснена.
Оказа се по-хладен отклик, отколкото бе очаквала Егвийн. Мислеше си, че Мъдрите ще ѝ се противопоставят, докато Нинив и Елейн ще проумеят мигновено опасността.
„Нинив е била твърде дълго край Ранд“, каза си наум. Възможно бе да е обсебена от естеството му на тавирен. Шарката се огъваше около него. Хората близо до него започваха да виждат нещата като него. Следователно щяха да действат — несъзнателно — така, че да се изпълни неговата воля.