— Знам. За жалост няма коя друга да помоля. Трябват ми повече сънни тер-ангреали.
— Бих могла да се справя — отвърна Елейн. — Стига да мога да започна да преливам надеждно.
— Какво стана със сънния тер-ангреал, който имаше? — обърна се Нинив към Егвийн.
— Откраднат е — отвърна тя. — От Шериам. Която, между другото, се оказа Черна Аджа.
Двете ахнаха и Егвийн чак сега се сети, че те не знаят нищо за стотиците разкрити Черни сестри. Пое си дълбоко дъх.
— Стегнете се. Имам да ви кажа нещо болезнено. Преди щурма на сеанчанците Верин дойде в…
В този момент камбанката отново звънна в ума ѝ и Егвийн се задвижи с усилие на волята си. Залата около нея просветна и тя изведнъж се озова отвън в коридора, където бяха поставени преградите ѝ.
Озова се срещу Талва, слаба жена с прибрана на кок златиста коса. Беше от Жълтата Аджа някога, но се бе оказала една от Черните сестри, избягали от Кулата.
Около Талва изригнаха сплитове Огън, но Егвийн вече бе започнала да прави щит. Заби го между другата жена и Извора и мигновено запреде Въздух, за да я задържи.
Чу звук зад себе си. Задвижи се, без да помисли, разчитайки на познанството си с Тел-айеран-риод. Появи се зад втората жена тъкмо докато тя изригваше струя Огън. Алвиарин.
Егвийн изръмжа, докато начеваше друг щит, а вълната на Огън от Алвиарин порази Талва и тя запищя, докато плътта ѝ изгаряше. Алвиарин се обърна рязко, изскимтя и мигновено изчезна.
„Да я изгори дано!“ — изруга Егвийн. Алвиарин бе сред първите в списъка, които искаше да бъдат заловени.
В коридора настана тишина. Трупът на Талва — обгорен и димящ — се свлече на пода. Нямаше да се събуди повече. Умреше ли тук, човек умираше в истинския свят.
Егвийн потръпна. Убийствената вълна Огън беше за нея. „Твърде много разчитах на преливането. Мисълта е по-бърза от сплитовете, които може да се направят. Трябваше да си представя въжета около Алвиарин.“
Не, Алвиарин все пак щеше да може да изскочи от въжетата. Егвийн не беше разсъждавала като Съновница. Напоследък умът ѝ бе ангажиран с Айез Седай и техните проблеми и сплитовете ѝ бяха дошли съвсем естествено. Но не биваше да си позволява да забрави, че тук мисълта е по-могъща от Единствената сила.
Вдигна очи, когато Нинив влетя в коридора от залата. Елейн дойде след нея, малко по-предпазливо.
— Усетих преливане — каза Нинив и погледна обгорения труп. — Светлина!
— Черни сестри — Егвийн скръсти ръце. — Явно се възползват добре от сънните тер-ангреали. Мисля, че им е наредено да ровят нощем из Бялата кула. Може би за да ни търсят или за да търсят сведения против нас — беше правила с другите същото при управлението на Елайда.
— Не трябваше да се срещаме тук — рече Нинив. — Следващия път ще използваме друго място — поколеба се за миг. — Ако ви устройва, Майко.
— Би могло — отвърна Егвийн. — Или пък не. Никога няма да ги надвием, освен ако не успеем да ги разкрием.
— Влизането в капани едва ли е най-добрият начин да ги надвием, Майко — отвърна навъсено Нинив.
— Зависи от подготовката — отвърна Егвийн. И се намръщи. Не беше ли видяла току-що черен плат, който изпърха и се скри зад онзи ъгъл? Озова се там на мига, а стъписаната ругатня на Елейн прокънтя зад нея в коридора. Светлина, какъв език имаше тази жена!
Беше празно. Злокобно и прекалено безмълвно. Обичайно за света на Тел-айеран-риод.
Остана изпълнена с Единствената сила.
„Ще те намеря, Месаана“, помисли си и махна на Нинив и Елейн да тръгнат с нея. Озоваха се на хълмистия склон, където бе преди. Място, където можеше по-подробно да им разкаже за събитията, които бяха пропуснали.
Глава 15
Използвай камъче
Нинив забърза по каменните улици на Тийр. Все още можеше да усети онази буря на север, далечна, но страховита. Свръхестествена. И се придвижваше на юг. Лан беше там.
— Светлината да го закриля — прошепна тя.
— Какво беше това, Нинив Седай? — попита Наеф, който вървеше до нея.
— Нищо.
Нинив бе започнала да свиква с облечени в черно мъже около себе си. Не я полазиха ледени тръпки, когато погледна Наеф. Щеше да е глупаво. Сайдин беше прочистен, при това с нейна помощ. Нямаше нужда да се чувства притеснена. Въпреки че Аша’ман все пак понякога се вторачваха в празното. Като Наеф, който сега се взря в сянката на една близка сграда и сложи ръка на меча си.
— Внимателно, Нинив Седай. Още един мърдраал ни дебне.
— Ти… сигурен ли си, Наеф?
Високият мъж кимна. Беше надарен със сплитовете — особено Въздух, нещо необичайно за мъж — и беше много вежлив с Айез Седай, за разлика от някои други Аша’ман.