— Светлина — изпъшка Нинив, а Наеф клекна и почука дъската пред себе си. Тя се разпадна на прах и се изсипа надолу в тъмното мазе.
Нинив запреде Дух, Въздух и Вода, за да Вкопае в седналия на стол мъж с халбата. Обикновено докосваше човека, в когото Вкопава, но този път се поколеба. Можеше да стане и без допир, но нямаше да е толкова резултатно за Изцеряване.
Вкопаването не ѝ разкри нищо. Никакъв живот, никакво усещане, че изобщо е бил жив. Тялото му дори не беше плът. Със свито сърце Вкопа в други хора в смрачената гостилница. Слугиня, понесла закуска към трима андорски търговци. Едрият ханджия, комуто трябваше да е било трудно да се провира между близко разположените маси. Жена с богата рокля, седнала превзето в дъното на помещението с малка книга в ръце.
Никакъв живот нямаше у нито един от тях. Не бяха трупове. Бяха коруби. С треперещи пръсти Нинив посегна и забърса рамото на мъжа с халбата. Той мигновено се разпадна на прах и тя се изсипа долу на облаче. Столът и дюшемето останаха непокътнати.
— Тук няма никой за спасяване — рече Нинив.
— Горките хора — отрони Наеф. — Светлината дано приюти душите им.
Трудно ѝ беше да изпита жал към тайренските благородници — от всички хора, които бе срещала, тия бяха като че ли най-наглите. Но никой не заслужаваше това. А и много прости хорица бяха попаднали в този мехур.
Излязоха от хана. Нинив стисна плитката си и я задърпа от безсилие. Мразеше да се чувства безпомощна. Като с горкия страж, запалил пожара в имението в Арад Доман, или с хората, поразени от странни болести. Разпадащите се на прах коруби днес. Каква полза да учи Цяра, като не можеше да помогне?
А сега трябваше да тръгва. Да се върне в Бялата кула. Чувстваше го като бягство. Обърна се към Наеф и каза:
— Вятър.
— Нинив Седай?
— Дай на сградата лъх вятър, Наеф. Искам да видя какво ще стане.
Той изпълни молбата ѝ. Невидимите му сплитове издухаха порив на въздух. Цялата сграда се пръсна и се разпадна на прах, който се отвя като белите семенца на глухарче.
— Колко широк казаха, че е бил този мехур? — попита Нинив.
— На две преки във всички посоки.
— Трябва ни повече вятър — Нинив запреде сплит. — Сътвори най-силния лъх, който можеш. Ако все пак тук има ранени, ще ги намерим.
Наеф кимна. Двамата закрачиха напред, като изригваха вятър. Събаряха здания, караха ги да се пръскат и падат. Наеф бе много по-вещ от Нинив, но тя владееше повече от Единствената сила. Помитаха рухващите сгради, камъни и коруби пред себе си като прашна буря.
Беше изтощителна работа, но те продължаваха неумолимо. Нинив се надяваше — напук на всякакво благоразумие, — че все пак може да намери някого, комуто да помогне. Здания рухваха пред нея и Наеф, а прахта се отвяваше на вихрушка. Те я избутваха встрани и навлизаха. Като жена, метяща под.
Подминаваха хора, замръзнали насред улицата, както са си вървели. Волове, теглещи кола. Нинив видя дечица, заиграли се насред една пряка, и сърцето ѝ щеше да се пръсне. Всичко се разпадаше на прах.
Нито един жив.
Най-сетне обходиха целия засегнат район. Бяха издухали прахта в центъра. Нинив я погледна, докато кръжеше в малката вихрушка, запредена от Наеф, и обзета от любопитство, преля езиче Огън. Вихрушката от прах пламна.
Нинив ахна. Прахта гореше като суха хартия, хвърлена в огън, приличаше на огнена буря. Двамата с Наеф се отдръпнаха, но всичко свърши само за миг. Не остана никаква пепел.
„Ако не я бяхме събрали — помисли Нинив, — някой можеше да изтърве запалена свещ. Един такъв пожар…“
Наеф укроти ветровете си. Двамата стояха в центъра на кръг гола земя с дупки тук-там на мястото на мазетата. По обиколката имаше разсечени като с нож сгради — с останали без стени откъм кръга стаи. Зловещо бе да се гледа това кухо пространство. Като кухина на извадено око на иначе здраво лице.
Няколко групи Бранители стояха около кръга. Нинив кимна на Наеф и отидоха при най-голямата.
— Никого ли не намерихте? — попита Нинив.
— Не, лейди Айез Седай — отвърна един от мъжете. — Ъъ… всъщност намерихме неколцина, но вече бяха мъртви.
Друг мъж, с впита по едрото му тяло униформа, каза:
— Май всеки, който е имал и един пръст засегнат от пръстена, е умрял. Намерихме няколко, на които им липсва само пръст или част от ръката. Но все пак са мъртви.
Нинив стисна очи. Целият свят се разпадаше, а тя беше безсилна да го Изцери. Гадеше ѝ се от този безсилен гняв.