Той я прекъсна:
— И тъкмо това е истината за свободата, Серен Педак.
Тя усети как гневът й се надига.
— Винаги съм вярвала, че свободата е в гарантираното право да бъдеш различен, без страх от репресии.
— Възвишена представа, но няма да я намерите в реалния свят. Ние сме изковали свободата с меч. И ако не искате да бъдете като нас, този меч ви убива един по един, сломява духа ви.
— А ако Тайст Едур ви изненадат, Финад? Вие на свой ред ще изберете ли смъртта, за да защитите великата си кауза?
— Някои може да умрат. Някои ще умрат. Всъщност, колкото и невероятно да е, всички може да умрем. Но освен ако победителите не оставят след себе си нищо освен пепелища, сърцето ще продължава да тупти. Корените му ще намерят нова плът. Императорът може да си има своите демони в моретата, но ние разполагаме с невъобразимо огромно чудовище и то поглъща. А каквото не може да погълне, го премазва или го оставя да умре от глад. Печелим или губим, Тайст Едур все пак губят.
Тя отстъпи назад.
— Финад Джерун Еберикт, не искам да имам нищо общо с вашия свят. Така че не е нужно да чакате отговора ми — вече ви го дадох.
— Както искате. Но знайте, че няма да престана да ви уважавам, ако промените мнението си.
— Няма да го променя.
— Всеки трябва да работи, за да яде, момиче. Ще се видим в Ледерас.
По време на аудиенцията Удинаас беше стоял тихо в сумрака. Сънародниците му ледерии не го бяха забелязали. А и да бяха, щеше да е все едно, защото разговора водеше императорът. След като делегацията беше освободена и Аквиторът напусна, Рулад привика Хул Бедикт.
— Значи ни се заклевате във вярност — промълви той бавно, все едно че вкусваше думите една по една, преди да излязат от попуканите му устни.
— Зная подробности, които са ви необходими, императоре, разположението и попълненията във всеки гарнизон, всеки пограничен лагер. Зная тяхната тактика, начина, по който войските се развръщат в бой. Как се прилага магията. Знам къде са скрити хранителните и водни запаси — това са военните складове, и те са големи.
Рулад се наведе към него.
— Готов сте да предадете собствения си народ. Защо?
— Отмъщение — отвърна Хул Бедикт.
Думата смрази Удинаас.
— Ваше величество — продължи Хул Бедикт, — моят народ ме предаде. Отдавна. От дълго време чакам възможност като тази.
— И тъй, отмъщение. Достойно чувство ли е?
— Императоре, нищо друго не ми е останало.
— Кажете ни, Хул Бедикт, ще тръгне ли по вълните могъщата ледерийска флота срещу нас?
— Не, не мисля. Не и в началото поне.
— А армиите им?
— Тактиката е на вълнообразна, мобилна отбрана, която привлича силите ви все по-напред. Следва контраатака. Удари в дълбочина, които да прекъснат снабдителните ви линии. В третата фаза ще обкръжат армиите ви, за да довършат унищожението. Флотите им ще избягват морско сражение, защото знаят, че за да завладеете Ледер, трябва да извършите десант. Вместо това подозирам, че ще изпратят корабите си далече навътре от бреговата линия, след което ще нападнат отечеството ви. Селата тук — ще ги изгорят до основи. И всеки Тайст Едур, когото намерят тук, стар или млад, ще бъде заклан.
— Мислят си, че сме глупаци — изсумтя Рулад.
— Ледерийската военна машина е гъвкава, императоре. Войниците им са обучени за бързо приспособяване, ако обстоятелствата го наложат. Внушителна, опасна сила, изключително добре тренирана и с помощта на пътищата, построени специално за нея — ужасно подвижна. По-лошото е, че имат числено превъзходство…
— Едва ли — прекъсна го с усмивка Рулад. — Едур имат нови съюзници, Хул Бедикт, както скоро ще разберете. Добре. Ние сме доволни и заключаваме, че ще се окажете полезен за нас. Сега отидете в къщата на баща ми, за да се поздравите с Бинадас, той ще се радва да ви види.
Ледериецът се поклони и излезе от залата.
— Ханан Мосаг — прошепна Рулад.
Една странична завеса се дръпна и бившият крал пристъпи вътре.
— Изглежда, твоите проучвания на военната система на Ледер са ти дали точна преценка — каза Рулад. — Описанията му на техните тактики и стратегии напълно съвпадат с твоите.
— Кога, императоре?
— Племената подготвят ли се?
— Най-усърдно.
— Значи много скоро. Кажи сега какво мислиш за Нифадас и принца.
— Нифадас бързо разбра, че всичко е загубено, но принцът гледа на тази загуба като на победа. В същото време и двамата остават уверени във военната мощ на кралството си. Нифадас скърби за нас, императоре.
— Горкият. Може би е заслужил милостта ни заради това подвеждащо чувство.
— Предвид курса, който сте избрали за нашия народ, императоре, милостта е опасно понятие. Можете да сте сигурен, че към нас няма да бъде проявена милост.