— Изненадан съм. Би трябвало да дойде веднага щом разбере за теб.
— За мен?
— Е, по-точно за сърцето ти.
Тя кривна глава.
— Чувам тупкания. В гърдите ми. Това моето сърце ли е?
— Да. Колко често тупти?
— Може би осем пъти на ден. Сега. По-рано — по четири пъти може би. Отначало — веднъж. Силно, главата ме заболяваше.
— Заболяваше те? Чувстваш ли болка, момиче?
— Вече не толкова. Болежки. Жегвания. Така разбирам, че нещо не ми е наред. Преди не чувствах нищо.
Бъг прокара ръка през оредялата си коса. Вдигна очи и огледа нощното небе. Беше облачно, но облаците бяха високи, перести и ненабръчкани, като протрито одеяло, през което тук-там прозираха звезди. Въздъхна.
— Добре, момиче. Хайде покажи ми къде зарови мечовете.
Тръгна след нея до една могила по-близо до кулата.
— Той е ето в тази.
Но погледът на слугата бе привлечен от друга, също като тази, която му сочеше, и много близо до нея.
— Интересно тази на кого е.
— Тя винаги ми обещава разни неща. Награди. Петимата, дето убиват всички други, не смеят да се доближат до нея. Понякога гневът й гори в главата ми като огън. Много е ядосана, но казва, че не на мен. „Ония кучки“, така вика, а това ми говори, че спи, защото това го говори само когато спи. Като се събуди, ми нашепва приятни неща.
Бъг кимаше замислено.
— Звучи абсурдно — промълви почти на себе си. — Абсурдно и дребнаво.
— Кое, чичо?
— Тя го държи за глезените. Знам. Нелепо е, но точно това го затруднява да излезе. Хванала го е за глезените.
— За да го задържи където е?
— Не. За да е сигурна, че ще излезе с него.
— Значи тя мами!
Въпреки тревогата си Бъг се усмихна.
— Точно така. Разбира се, може да доведе дотам, че да задържи и двамата в плен.
— О, не, той вече си получи мечовете. Трябва само да ги издърпа долу. Така ми каза. Преди не го разбирах, но сега — да. Каза, че имал да реже нещо.
Бъг потръпна. После се намръщи.
— А на петимата колко им остава да се измъкнат?
Кетъл сви рамене.
— Убили са почти всички други. Не знам. Скоро, предполагам. Казват, че ще ми направят ужасни неща.
— Гледай да повикаш помощ, преди да са излезли.
— Добре.
— Вече трябва да си тръгвам.
— Добре. Довиждане, чичо.
Събуди го един от ефрейторите на Преда. Брис бързо се облече и последва младия войник до Залата на военните кампании, където завари крал Езгара Дисканар, Цеда, Унутал Хебаз и Първата конкубинка Нисал. Кралят и любовницата му стояха от едната страна на картата, срещу Преда. Куру Кан крачеше в кръг около всички и току сваляше странните си лещи, за да ги забърше.
— Финад, елате при нас — подкани го Унутал Хебаз.
— Какво е станало? — попита Брис.
— Изглежда, сме във война — отвърна Преда. — Тъкмо щях да уведомя краля за разположението на силите ни в момента.
— Извинявам се за прекъсването, Преда.
Езгара Дисканар махна с ръка.
— Аз поисках да сте тук, Брис. Е, Унутал, започвайте.
— Дивизии, батальони и бригади. И гарнизони. Нашите сухопътни сили. За флотата ще говоря по-късно. И така, от запад на изток покрай границата. На Разлива е Първи девичи форт, отбранителните му съоръжения все още са в строеж и няма бъдат довършени скоро. Прецених, че е незащитим, затова изпращам гарнизона да укрепи Разлив Фент. Втори девичи форт има гарнизон от шестстотин осъдени войници, които минават през преобучение. Островът е наказателна крепост, както знаете. Готовността на затворниците да се бият е проблематична, разбира се. Все пак предлагам да ги оставим там. Трети девичи форт ще остане активен, но с номинално присъствие, за да служат като наблюдатели в случай, че едурската флота заобиколи острова и продължи към град Оул.
— Където имаме войска — намеси се кралят.
— Да, ваше величество. Батальон Змийският пояс, разположен в града. Бригада Червена ярост е в Туламеш, надолу по крайбрежието. По-нататък, на изток от Разлива, е пристанище Трейт. Батальон Хладната глина и легион Трейт, с бригада Ривън и легион Катер в Стари Катер. Високи форт разполага, в добавка към сменящите се периодично гарнизонни сили, с бригадата Зелените куртки. Обикновено държим там и батальон Белия търсач, но в момента те провеждат учение извън Първи разлив. Разбира се, ще се придвижат незабавно на север.
— По на изток положението е по-задоволително — продължи тя. — При Форт Шейк е бригадата Халидикт, с Батальона на занаятчиите на лагер край Манс — също на учения.
— За колко време ще стигнат Белите търсачи до Високи форт? — попита кралят.
— Пътищата за Разлива и Тетил са в добро състояние, ваше величество. Пет дни. Утре тръгват. Бих искала отново да подчертая, че маговете на Цеда са сериозно тактическо предимство. Връзките ни са мигновени.