„Само че ние нямаме домове, в които да се върнем. Обречени сме да завземем юга. Ледер. Не можем да пометем градовете… нали?“ Вдиша дълбоко. Трябваше пак да поговори с Феар. Но брат му се беше потопил изцяло в ролята си на командир на тази армия. Авангардните му части, на половин ден път напред, щяха скоро да се появят пред Високи форт. Армията трябваше да прехвърли река Катер при Тясното русло, над което минаваше стар каменен мост, а после да възвие и да се събере с авангарда.
А след това щеше да има сражение.
За Феар времето за въпроси беше приключило.
„Но аз защо не мога да направя същото за себе си?“ Увереността, дори фатализмът убягваха на Трул. Умът му не можеше да отдъхне от терзаещите го мисли, от тревогите за онова, което ги очакваше.
Тръгна бавно надолу по пътеката. Джхеките бяха там, малка част, представляваща ги в командния район на Феар. Не беше длъжен да говори с тях.
Воините на Едур подготвяха оръжие и снаряжение. Жени мълвяха защитни прегради, с които да заплетат паяжина на невидимост над цялото временно поселище. Духове прелитаха между дърветата и повечето се стичаха през прохода към земите на юг. Тук-там се извисяваха демонски привидения, огромни и неподвижни по многобройните отъпкани пътеки, водещи към билото. Бяха в пълно снаряжение, с ризници от бронзови плочки, зеленясали от патина, с тежки шлемове с очукани плочи на набузниците, стигащи до челюстите. Дълги копия, мечове, двуостри брадви и боздугани, все оръжия за кървав бой. Някога, съвсем доскоро, такива призовани демони бяха рядкост, ритуалът — извършван от жени — беше примамващ, с лъжливи обещания и измама. Съществата бяха обвързани и вече обречени да се сражават във война, непредизвикана от тях — и единственото освобождение от нея щеше да е гибелта им. Наброяваха стотици и стотици в тази армия. Армията на Феар. Прилоша му от тази истина.
Деца щъкаха около шатрите. Деца, откъснати от познатия им свят, подложени на ново преобразяване. Ако този ход пропаднеше…
Феар стоеше до останките от полево огнище, от което в краката му се вдигаха струйки дим. От двете му страни бяха застанали двама К’риснан, прикрепени към неговата войска. Малко встрани стоеше Ханради Калаг.
Към групата се приближаваше джхек, сигурно онзи, за който му бе споменал главатарят на мерудите, ако се съдеше по дивашки разрошената, стоманена на цвят грива и плоското, нашарено с многобройни белези лице. От навързаните каишки по дългия елек от тюленова кожа висяха всевъзможни раковини. Други трофеи се полюшваха на тесния колан под изпъкналия му корем — късове едурска броня и накити. Дръзко напомняне за отминала вражда.
Как го беше нарекъл Ханради? „Доминатора“. Б’нага.
Очите на джхека бяха жълтеникави, бялото — мътносиво, прошарено със сини жилки. Изглеждаха почти безумни.
Два реда остри зъби лъснаха в свирепа усмивка.
— Виж кой идва, Феар Сенгар! Онзи, когото не можахме да надвием!
Брат му се обърна да го погледне и Трул се намръщи.
— Няма да намерите ледени полета на юг, джхек.
— Краста и смяна на козината, Убиецо. Никой друг враг не ни плаши толкова. — Озъбената усмивка подчерта иронията в думите му. — Феар Сенгар, твоят брат е достоен за голяма гордост. Ловците ми не спираха да търсят този воин в единичен двубой. Преобразени в зверове или в истинския си облик — все едно. Всички ги победи. Никога не бях виждал такава опитност и сила.
— Сред всички, които съм обучавал, Б’нага, Трул беше и си остава най-добрият — отвърна Феар.
Трул се стъписа, изгледа брат си невярващо и се намръщи още повече.
— Хайде стига. Феар, изпратил ли ни е вест чрез духовете нашият император? Доволен ли е от проваления опит на ледериите? Или е разпенен от гняв?
Отвърна му единият К’риснан:
— Нито един Едур не е загинал, Трул Сенгар. На Хул Бедикт трябва да благодарим за това.
— Да. Хул Предателя. А нереките, които бяха на стан в селото ни?
Магьосникът сви рамене.
— Не можехме да им заповядваме.
— Не се гневи, братко — каза Феар. — Опустошението бе нанесено от ледериите, не от нас.
— Вярно. И сега е наш ред.
— Да. Духовете донесоха, че към прохода се изкачва войска.
„О, не. Толкова скоро.“
Б’нага се изсмя.
— В засада ли ще ги хванем? Да пратя ли вълците си напред?
— Все още не са стигнали до моста — отвърна Феар. — Очаквам да се опитат да осуетят това прехвърляне, ако не успеем да стигнем там преди тях. Засега обаче се придвижват бавно и както изглежда, не очакват сериозна съпротива.