— Няма такива.
— Има, разбира се.
— Шепа.
— Повече, отколкото си мислиш. И да, изкушен съм да се присъединя към тях.
— Рулад няма да го позволи. Ще се наложи да те убие.
— Знам.
Феар закрачи нервно напред-назад.
— К’риснан казаха, че вчера Рулад е бил убит. В Трейт. После се върнал. Вече не може да има съмнение, братко. Нашият император не може да бъде спрян. Силата му само расте…
— Погрешно виждаш нещата, Феар.
— Какво искаш да кажеш?
— „Нашият император не може да бъде спрян“. Аз не го виждам така.
— А как?
— Нашият брат е обречен да умира безброй пъти. Да умира, да възкръсва, пак да умира. Нашият брат, Феар, е най-младият между нас. Така го виждам аз. И трябва ли сега да прегърна силата, която причини това на Рулад? Трябва ли да й служа? Да й посветя уменията си с копието? Трябва ли да й извая империя? Тези негови смърти без болка ли са? Без ужас? Не го ли е страх? Колко дълго може да се опази разумът му, Феар? Ето го там, млад воин, брониран в златен кошмар, с осакатена сбръчкана плът, а оръжията ще го разкъсват — той го знае, знае го, и ще бъде убиван отново и отново.
— Стига, Трул! — Като дете, Феар затисна ушите си с длани и се обърна. — Стига.
— Кой му го причинява това?
— Стига!
Трул замълча. „Кажи ми, братко, чувстваш ли се толкова безпомощен като мен?“
Феар се обърна към него. Лицето му отново бе сурово.
— Огласяй съмненията си, ако трябва, Трул. Но само пред мен. Насаме.
— Добре.
— А сега ни чака битка.
— Да, чака ни.
Стадо подплашени елени се спусна в бърз бяг от леса и продължи на скокове през бойното поле. Морох Неват стоеше до кралицата и принца на вала пред стените на Високи форт. Пред тях в мълчалива редица се бяха подредили четиримата чародеи от кадъра на Джанал, загърнати в наметалата си заради утринния хлад, а от другата страна, по дължината на укрепения насип, чакаха тежките пехотни роти на Батальона на кралицата. От двете страни на всяка рота стояха огромни платформи на колела, с тромавите балисти дреш на всяка, с пълнители, заредени с по трийсет и шест метални стрели. На платформите за зареждане чакаха резервни пълнители. Тежко бронираните бойци на батареите стояха струпани по платформите и нервно оглеждаха дърветата на север.
— Едурите се спускат — заяви принц Квилас. — Скоро би трябвало да ги видим.
Елените бяха спрели сред мъртвата зона и пасяха.
Морох погледна към по-ниския насип на изток. Там бяха разположени други две роти. Празнината между двата вала беше тясна и със стръмни скатове, водеше право към ъгловия бастион на градската стена и попадаше под обстрела на балистите и мангонелите.
Личният кадър на принца, трима по-низши магьосници, бе на позиция с малка охрана на насипа южно от Сухия овраг, врязан в начупената линия на стените на Високи форт. Старият дренажен канал се извиваше от веригата ниски хълмове на хиляда крачки северно. Три допълнителни насипа минаваха успоредно на Сухия овраг и по тях стояха на позиции предните части на бригада Зелените куртки. Най-източният и най-големият от тях също беше укрепен с каменна стена и там командирите на бригади бяха поставили своя кадър от магове.
Други валове бяха разположени в кръг около останалата част на Високи форт и по тях чакаха в готовност резервите на бригадите и батальоните и части тежка конница. По градските стени и бастиони беше гарнизонът на Високи форт.
Според Морох предстоящото сражение щеше да е решително. Коварството на едурите, проявено при Трейт, нямаше да се повтори тук, не и при единадесетте магьосници в редовете на ледерийските сили.
— Призраци!
Викът дойде от един от офицерите на кралицата и Морох отново се вгледа в леса.
Елените бяха вдигнали глави и гледаха към дърветата. Само след миг хукнаха, този път на югозапад, и се скриха в мъглата.
От другата страна на бойното поле — пасище в мирни времена — между стволовете полетяха сенки с груби човешки очертания, започнаха да се трупат на гъста грамада, която се разгъна в груб фронт, триста разтега дълъг и десетки дълбок. Зад тях се появиха огромни, газещи тежко демони, може би стотина, два пъти по-високи от човек, и започнаха да се събират в клин зад фронта на привиденията. А после от двете им страни се появиха воини. Тайст Едур вдясно от клина и орда дребни, облечени в кожи диваци далече вляво.
— Кои са тези? — попита принц Квилас. — Онези, на далечния фланг — не са Едур.