Демонът беше взел една брадва и я носеше на рамо. Въпреки огромния си ръст се движеше внимателно — ситнеше, за да не избързва пред Трул. Той забеляза, че ритъмът на дишането му е някак странен. След едно дълбоко вдишване демонът поемаше дъх още веднъж, по-късо, след което издишаше с тихо изсвирване.
— Люляк, напълно ли си изцерен?
— Да.
Пред тях беше валът, на който бяха стояли четиримата магове. Трима от тях бяха пометени още от първата вълна на магията. Сега на вала се бяха събрали Феар и много офицери. И двама пленници.
Заизкачваха се натам. Склонът под краката им беше коварен — червени кални потоци, тела, които се хлъзгаха надолу. Духове прелитаха през дъжда, сякаш все още жадни за жертви. От запад отекна глух тътен.
Най-сетне стигнаха върха и Трул видя, че един от пленниците е принц Квилас. Не изглеждаше пострадал. Другият бе жена с оплескана с кал броня. Не носеше шлем и бе ранена в главата, лявата страна на лицето й беше в кръв. Очите й бяха изцъклени и уплашени.
Феар се обърна, погледна намръщено Трул и демона и каза глухо:
— Изглежда, сме пленили две особи от кралската фамилия, братко.
— Това е кралица Джанал?
— Принцът очаква, че ще ги разменим срещу откуп. Май не разбира положението.
— А какво е положението?
— Нашият император ги иска. И двамата. За себе си.
— Феар, нямаме обичай да правим триумфални шествия с пленници.
В очите на Феар блесна гняв, но гласът му остана спокоен.
— Виждам, че демонът ти е изцерен. Какво искаш?
— Искам този Кенил’ра да е под моя власт.
Феар изгледа накриво грамадното същество, после сви рамене.
— Както искаш. Сега ни остави, Трул. Ще те потърся по-късно… да си поговорим. Насаме.
Трул потръпна.
— Добре.
Светът се беше сринал. Непоправимо.
— Върви си.
— Хайде с мен, Люляк — каза Трул.
Хвърли поглед към принц Квилас и видя ужаса на лицето му. Рулад искаше него и кралицата. Защо?
Крачеха през бойното поле, сред разруха и кръв, а дъждът се лееше като из ведро. Тук-там през сивата пелена се мяркаха фигури. Едури. Търсеха падналите си другари. Изтрещя гръмотевица.
— Има река — каза Люляк. — Подуших я още като дойдох. Същата река, дето тече под моста.
— Да — отвърна Трул. — Река Катер.
— Искам да я видя.
— Защо не?
Свърнаха на северозапад и скоро стигнаха до реката.
— Ах! — възкликна Люляк. — Толкова е малка…
Трул се загледа в бързея, в лъскавата му кожа над валчестите камъни.
— Ти си хвърляч на мрежи.
— Това е моят дом, Отрицателю.
Трул слезе до брега и потопи оцапаната си с кръв ръка в ледената вода.
— Няма ли риба тук? — попита Люляк.
— Сигурно има. Защо?
— В реката, където живея, има н’пурел — казваме й мустакатата риба. Може да налапа цяло дете Кенил’ра, а някои в дълбоките езера могат като нищо да изядат и голям като мен. Е, ние никога не влизаме в дълбоките места. Тук няма ли такива риби?
— В моретата има акули — отвърна Трул. — Разправят, че имало и по-големи риби, истински чудовища, някои толкова големи, че потопявали кораби.
— Н’пурел могат да излизат на брега, хвърлят си кожите и остават да живеят на сушата.
— Странна работа. — Трул погледна демона през рамо. — Явно хвърлянето на мрежи е опасен занаят.
Люляк сви рамене.
— Не по-опасен от лова на паяци, Отрицателю.
— Наричай ме Трул.
— Ти си Съдник на Живот, Отрицател на Свобода. Ти си Крадецът на моята Смърт…
— Добре, добре. Все едно.
— Каква е тази война?
— Безсмислена.
— Всички са безсмислени, Отрицателю. Покоряването и поражението раждат негодувание и омраза, а такива неща не могат да се откупят.
— Освен ако духът на победения не е сломен — отвърна Трул. — Невъзвратимо сломен, както е с нереките, фаредите и тартеналите.
— Не знам за тези народи, Отрицателю.
— Това са народите, които ледериите — нашият враг в тази война — са завладели.
— И мислиш, че те са сломени?
— Да, Люляк.
— Може де не е така, както изглежда.
Трул сви рамене.
— Може и да си прав.
— Положението им ще се промени ли под вашата власт?
— Мисля, че не.
— Щом разбираш всичко това, Отрицателю, защо се сражаваш?
Зад тях по камъчетата се чуха тихи стъпки. Трул стана, обърна се и видя Феар. Държеше ледерийски меч.
За миг помисли дали да не грабне копието си, но се отказа. Въпреки всичко, което бе казал, не беше готов да се бие с родния си брат.
— Това оръжие е от ледерийска стомана — каза Феар, щом спря на пет крачки от Трул.